Мерилин Кей - Далеч от очите, далеч от ума

— Емили е в беда! Трябва да дойдете с мен!

Учителката ахна:

— А ти коя си?

Думите й се объркаха.

— Бях Трейси. Трейси Девън. Емили е долу в мазето със Серена и…

Мадам не я остави да довърши. Сграбчи я за ръката.

— Заведи ме при нея!

Аманда бързо я поведе надолу по стълбището. Когато стигнаха в мазето, чуха гласа на Серена.

— Числата, Емили! Числата! Аз управлявам ума ти, трябва да ми ги кажеш. Кои са числата?

После се чу гласът на Емили, не така силен, но отчетлив.

— Четири… осемнайсет…

— Да, да, продължавай, трябват ми всичките седем числа.

— Двайсет и четири…

Мадам вече бе застанала пред Аманда и първа влезе в склада. Аманда бе току зад нея.

— Госпожице Ханкок! Какво правите?

— Махайте се — изкрещя стажантката. — Работя с ученичката!

— Четирийсет и шест… — измърмори Емили.

Мадам пристъпи уверено и изблъска въртящия се диск от ръката на Серена.

— Събуди се, Емили. Събуди се!

— Спри! Спри! — изпищя Серена. — Това е важно. Продължавай, Емили! Още само три числа!

Ала мадам постави ръце върху рамената на момичето и го разтресе. Емили отвори очи и се усмихна едва.

— Здравейте, мадам.

— Емили, какво става?

— Предричам печелившите числа от тотото. За следващата седмица.

Мадам разярено се вторачи в Серена и пристъпи към нея. Стажантката отвърна с кръвнишки поглед.

— Дори не се опитвай да ме издадеш. Никой няма да ти повярва.

Аманда се опита да й попречи да излезе, но стажантката я избута настрана. И момичето не се противопостави особено. Не й се искаше да разбира какво може да се случи, ако отново я цапардоса по главата.

Щом отстъпи обаче, едва не се препъна в нещо. Не, в някого . Мадам също я видя.

— Трейси! Добре ли си? Какво стана?

Слабичкото русо момиче с усилие се изправи на крака.

— Аз… не съм сигурна.

Тя погледна Аманда и сбърчи вежди. Сетне слаба усмивка разцъфна на лицето й.

— Аз те познавам…

Аманда ядно се вторачи в нея.

— Не, не ме познаваш.

Сетне се извърна към мадам, която в момента придържаше замаяната Емили с една ръка, а другата протягаше към Трейси.

— Е, сега май всичко е наред, нали?

Без да дочака отговора, Аманда излезе от склада, стигна до основния коридор и се отправи към момичешката тоалетна. От доста време не бе сресвала косата си и не бе освежавала грима си.

Обядът почти приключваше. От царското си място на най-хубавата маса Аманда наблюдаваше как учениците се надпреварват до коша, за да изпразват подносите си. Тя самата нямаше поднос. Някоя не бе спазвала хранителните й навици през изминалата седмица и бе напълняла с цял килограм. Майка й много мило бе приготвила обяд от две твърдо сварени яйца, няколко моркова и една ябълка.

Бритни възкликна:

— О, леле-мале! Вижте Тери Бойд.

Аманда погледна към момичето и попита:

— Какво й е?

— Полата й е направо прозрачна. Може да й видиш бельото.

Аманда отново хвърли поглед натам.

— О, да бе, наистина.

Кейти посочи следващата жертва:

— Виждате ли Кара Уинтърс? На всички разправя, че си е купила блузата от каталог на „Джей Кру“. Обаче аз видях етикета, когато я свали по физическо, и се оказа, че е от „Таргет“.

Аманда се обърна към нея:

— Всъщност ще се изненадате — рече тя, — но в „Таргет“ имат доста сносни дрехи.

Кейти, Бритни, Нина, Софи и Ема я зяпнаха ужасени.

— Ти пък кога си ходила в „Таргет“? — попита я Софи.

Аманда направи физиономия. Вече цели два дни допускаше такива глупави грешки. Налагаше се да си спомни коя е.

— Ъ-ъ, майка ми влезе там, за да си купи кърпи за кухненските съдове. И случайно минахме покрай някакви дрехи.

Приятелките й явно се задоволиха с това обяснение, въпреки че тя виждаше недоверието в очите на Бритни. Предишната Аманда Бийсън може и да бе принудена да мине покрай отделението за дрехи в „Таргет“, ала никога нямаше да ги погледне.

Не й се искаше да си мисли, че се е променила през изминалата седмица и определено не искаше приятелите й да забележат, че в нея има нещо различно. Но невинаги бе лесно. Като например сега, докато Трейси Девън отнасяше подноса си, минавайки покрай масата й. Очите им се срещнаха. Не си казаха и дума, ала несъмнено протече безмълвно общуване.

— Защо гледаш към нея ? — Сега пък Кейти настоя да знае.

Аманда не устоя:

— Просто се питах… Мислите ли, че изглежда променена? — престраши се и попита.

— Да, и аз го забелязах — отвърна Нина. — Облича се много по-добре. И харесвам прическата й.