Мерилин Кей - По-добре късно, отколкото никога

Здесь есть возможность читать онлайн «Мерилин Кей - По-добре късно, отколкото никога» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Ибис, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

По-добре късно, отколкото никога: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «По-добре късно, отколкото никога»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Девет тийнейджъри. Девет тайни. Девет сили, които могат да променят света.
Бунтарката Джена Кели тайно мечтае за нормален живот с нормални родители. И когато за пореден път майка й е приета в болница заради проблеми с алкохола, най-неочаквано се появява непознат мъж, който твърди, че е бащата на Джена. Твърде хубаво, за да е истина? Нейните съученици от специалния клас също смятат така. Въпреки умението й да чете мисли обаче, неговите остават неразгадаеми за Джена. А на пръв поглед сбъдналата се мечта да има отново нормално семейство, сякаш й пречи да разсъждава трезво и над Джена надвисва опасност, за която тя дори не подозира…

По-добре късно, отколкото никога — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «По-добре късно, отколкото никога», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Нямаше да бъде толкова лошо да е крадец на тела, ако можеше да си избира телата, които краде. За нещастие не можеше просто да щракне с пръсти и да стане Мис Тийн Америка. Първо трябваше да изпита жалост. А не беше лесно да изпита съжаление към някой като как й беше името на онази, която спечели Олимпийските игри. Вместо това Аманда се бе превърнала в едно момиче, което го блъсна кола; в изтормозена съпруга; в момче, с което хулиганите вечно се заяждаха. И в Трейси Девън.

Добре де, всичко това си беше доста странно, но не смяташе, че мястото й е в класа на откачалките. От Трейси насам не беше крала ничие тяло, а колкото по-дълго време се въздържаше от съжаление към някого, толкова повече намаляваше вероятността отново да изпита онова усещане. Само ако можеше да убеди мадам в това и да се освободи от Света на чалнатите…

Мислите й бяха прекъснати от тихия писък на Бритни.

— Олеле! Не се обръщайте, Кен Престън идва насам.

Софи, естествено, пренебрегна предупреждението на Бритни и се обърна.

— Много е готин — отбеляза тя.

Безспорно бе и дори Нина нямаше какво да възрази. Когато едно момче бе високо и широкоплещесто, когато копринената му пясъчно руса коса падаше върху изумруденозелени очи, когато имаше сладки трапчинки и квадратна челюст, момчето бе истински желано. До преди два месеца Кен бе звездата на футболния отбор на „Медоубрук“, когато претърпя някакъв инцидент, ала той все така си изглеждаше като атлет и само това имаше значение.

Аманда го наблюдаваше с интерес. Още не ги бе забелязал, но ако продължаваше да върви в същата посока, щеше да мине точно край тяхната маса. О, да, Кен Престън беше много сладък и много желан от момичетата в гимназия „Медоубрук“. И Кен Престън посещаваше часовете за деца с дарба, заедно с Емили Сандърс, Чарлс Темпъл и Аманда Бийсън.

Когато се приближи, момичетата веднага отвърнаха погледи от него и се взряха едно в друго. Щом стигна до тях, Нина попита високо:

— Някой иска ли доматите ми?

Гласът й привлече вниманието му, ала той не погледна към Нина.

— Здрасти, Аманда.

— Здрасти, Кен — отвърна тя.

Той отмина и Аманда се възгордя от възхищението на приятелките си.

— Мисля, че те харесва — развълнувано рече Софи.

Нина обаче завъртя очи.

— Защото й каза здрасти?

— Е, мен не ме заговори — унило додаде Бритни.

— Миналата пролет дойде на купона ми при басейна у дома, а дори не ме помни — добави и Софи.

— Е, аз го виждам всеки ден — обясни им Аманда. — Той също е в класа за деца с дарба.

С доволство загледа как Нина зяпва.

— Шегуваш се!

Аманда се усмихна.

— Аз искам доматите ти.

Докато солеше салатата, тя забеляза още две от съученичките си от специалния клас, които минаха между масите. Този път обаче й се прииска да се скрие под масата, за да не я видят. Да поздрави Трейси Девън и Джена Кели нямаше никак да впечатли приятелките й.

За щастие двете момичета поеха в друга посока и Аманда въздъхна с облекчение. Добре, може и да беше снобка и повърхностна, ала нима имаше друг избор? Сега, повече от всякога, трябваше да пази репутацията си.

3

В понеделник след обяда Аманда се забави сама в тоалетната, като разресваше косата си и нанасяше слой след слой гланц, докато устните й не станаха нетърпимо лепкави. Сетне използва кърпичка, за да го избърше и започна наново. Убиваше време — нещо, което правеше всеки ден след обяда в училище. Всъщност предпочиташе да стои в столовата, ала когато биеше звънецът всички ученици трябваше да излязат, за да може децата от следващото междучасие да влязат и да заемат местата си. Затова на нея й се налагаше да прекарва оставащите преди следващия й час осем минути в тоалетната.

Причината не беше единствено, че не й се ходеше в следващия час. Искаше да прецени много добре кога да излезе от тоалетната, така че да влезе в стая 209 с биенето на звънеца. Не искаше да закъснява, понеже това щеше да й донесе черни точки и да й спечели наказание след часовете. Ала ако стигнеше преди звънеца, щеше да й се наложи да си говори със съучениците си, а това бе непоносима мисъл.

В другите часове обичаше да общува с останалите деца, преди звънецът да бие. Ала не гореше от желание да си говори с никой от класа за деца с дарба. Не, това не беше съвсем вярно — нямаше нищо против да си говори с Кен Престън, ала той също пристигаше в последната минута. Навярно като нея самата се чувстваше унизен да бъде там.

Днес обаче разпределянето на времето й не бе съвсем прецизно. Щом влезе в класната стая, погледна часовника и забеляза с ужас, че остава някъде около половин минута, преди да бие звънецът — достатъчно, че Трейси Девън да се обърне към нея и да се опита да завърже разговор.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «По-добре късно, отколкото никога»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «По-добре късно, отколкото никога» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «По-добре късно, отколкото никога»

Обсуждение, отзывы о книге «По-добре късно, отколкото никога» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x