Мерилин Кей - По-добре късно, отколкото никога

Здесь есть возможность читать онлайн «Мерилин Кей - По-добре късно, отколкото никога» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Ибис, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

По-добре късно, отколкото никога: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «По-добре късно, отколкото никога»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Девет тийнейджъри. Девет тайни. Девет сили, които могат да променят света.
Бунтарката Джена Кели тайно мечтае за нормален живот с нормални родители. И когато за пореден път майка й е приета в болница заради проблеми с алкохола, най-неочаквано се появява непознат мъж, който твърди, че е бащата на Джена. Твърде хубаво, за да е истина? Нейните съученици от специалния клас също смятат така. Въпреки умението й да чете мисли обаче, неговите остават неразгадаеми за Джена. А на пръв поглед сбъдналата се мечта да има отново нормално семейство, сякаш й пречи да разсъждава трезво и над Джена надвисва опасност, за която тя дори не подозира…

По-добре късно, отколкото никога — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «По-добре късно, отколкото никога», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Е, след всички тези години на пренебрегване ми бяха длъжници — обясни й Трейси. — Ей, направи ли си домашното, което мадам ни даде за понеделник?

Джена успя само да сбърчи нос, защото устата й бе натъпкана с гуакамоле. Не защото храната не й харесваше — гуакамолето беше вкусно, но тя имаше предвид въпроса за домашното. Мадам ги бе накарала да подготвят кратко изявление, в което да опишат първия път, когато бяха узнали, че имат дарби.

Джена преглътна.

— Не. А ти?

Трейси кимна.

— При мен е лесно. Когато се родиха Седморката на Девън, аз отидох в небитието.

Къде?

— Някъде, където не съществуваш.

Ето и това беше различно у Трейси. След като започна да говори, тя разкри нещо за себе си, което никой никога не бе подозирал — беше умна .

— За мен не е така лесно — рече Джена. — Не мога да си спомня кога започнах да чета съзнания. Струва ми се, че като че ли винаги съм знаела какво мислят хората.

— Това ми напомня, че искам да те помоля за услуга. — Трейси я изгледа напрегнато. — Докато си тук, може ли, ако обичаш , да не подслушваш съзнанието ми?

Джена се ухили.

— Защо? Да не би да имаш някаква голяма тайна, която криеш от мен?

— Не. Това е въпрос на лично пространство.

И мадам все това й повтаряше — че четенето на чуждите съзнания е като подслушването на лични разговори или четенето на чужд дневник.

— Е, обещаваш ли, че няма да ми слушаш мислите?

— Не знам дали мога да обещая — рече Джена. — Понякога не мога да се спра. То просто се случва. Ти също не можеш да контролираш дарбата си, нали?

Трейси въздъхна.

— Да. Откакто си върнах тялото от Аманда, става все по-трудно и по-трудно да изчезвам. Обаче се упражнявах и вече успявам да избледнея малко. Ти упражняваш ли се?

— Няма нужда да се упражнявам. Както ти казах, то просто се случва съвсем естествено.

— Исках да кажа упражняваш ли се да не четеш мисли. Точно това има предвид мадам, като казва да контролираме дарбите си — да знаем кога да ги ползваме и кога да не ги ползваме.

Джена сви рамена.

— Както и да е. Можеш да се опиташ да ме блокираш. Мисля, че мадам така прави, за да не слушам мислите й. Или пък… Я чакай, имам по-добра идея. Не мога да чета съзнанието на собствената си майка, така че ако успея да мисля за теб като за сестра, няма да мога да чета и твоето.

— Можеш ли да го направиш? — попита я Трейси. — Да мислиш за мен като за сестра?

Джена се размърда неловко.

— Не знам — честно отговори тя.

Понеже не беше много семеен човек, за нея бе трудно да си представи какви чувства изпитват една към друга сестрите. От друга страна, ако й се налагаше да има сестра, то Джена предполагаше, че Трейси ще е добро попадение.

— Да, добре — умилостиви се тя. — Ще ти бъда сестра.

Вратата на стаята се отвори с гръм и трясък и вътре нахлуха Седморката на Девън.

— Сега вече може ли да си играем? Ще ни почетеш ли? Може ли да си взема малко чипс?

Бяха навсякъде. Трейси се усмихна накриво на Джена и рече:

— Не че имам нужда от още една сестра.

2

Аманда Бийсън се врътна пред огледалото в пробната.

— Какво ще кажете?

Тя всъщност не се интересуваше дали Софи, Бритни или Нина харесват роклята, която пробва — нали тя самата мислеше, че дрехата е готина. Ала от момичетата се очакваше да искат мнението на приятелките си, затова и тя питаше.

— Толкова е сладка — възкликна Софи и Бритни неистово закима в знак за съгласие, но Нина не бе толкова ентусиазирана.

— Не съм убедена… Роклята си е хубава, но не е ли прекалено впита около бедрата ти?

— Такава и трябва да бъде — уведоми я Аманда. — Прилепнала. — Тя натърти на думата с присвити очи.

В старите времена, като например преди месец, един такъв поглед щеше да превърне Нина в трепереща пихтия, изпълнена със съжаление. Ала напоследък приятелката й не бе така лесна за управляване. Сякаш Нина оспорваше властта на Аманда като царица майка на осми клас в гимназия „Медоубрук“. И това не й бе за първи път.

Аманда забеляза, че Софи и Бритни се споглеждат. Знаеше, че трябва да защити титлата си веднага и да им напомни кой командва. Врътна се леко пред огледалото и кимна доволно.

— Страхотна е, тъкмо като за мен, ще си я купя — твърдо заяви тя.

Докато плащаше, се озърна към мястото край изхода на магазина, където момичетата я чакаха. Не можеше да чуе какво им казва Нина, ала неспокойното изражение на Софи и кратките погледи, които Бритни й мяташе, я разтревожиха. Когато за пореден път извади кредитната карта на майка си, тя тихомълком се закле, че неотдавнашната промяна, настъпила в нея, няма да разруши положението й в обществото.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «По-добре късно, отколкото никога»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «По-добре късно, отколкото никога» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «По-добре късно, отколкото никога»

Обсуждение, отзывы о книге «По-добре късно, отколкото никога» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x