Мерилин Кей - По-добре късно, отколкото никога

Здесь есть возможность читать онлайн «Мерилин Кей - По-добре късно, отколкото никога» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Ибис, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

По-добре късно, отколкото никога: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «По-добре късно, отколкото никога»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Девет тийнейджъри. Девет тайни. Девет сили, които могат да променят света.
Бунтарката Джена Кели тайно мечтае за нормален живот с нормални родители. И когато за пореден път майка й е приета в болница заради проблеми с алкохола, най-неочаквано се появява непознат мъж, който твърди, че е бащата на Джена. Твърде хубаво, за да е истина? Нейните съученици от специалния клас също смятат така. Въпреки умението й да чете мисли обаче, неговите остават неразгадаеми за Джена. А на пръв поглед сбъдналата се мечта да има отново нормално семейство, сякаш й пречи да разсъждава трезво и над Джена надвисва опасност, за която тя дори не подозира…

По-добре късно, отколкото никога — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «По-добре късно, отколкото никога», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Допи разгазираната си кола, стана и се върна в стаята си. Куфарът, отворен върху леглото, й напомняше, че все още има много за вършене. Ала тя просто не искаше да се захваща. Решително извърна поглед от него и огледа стаята си, с която щеше да се сбогува и да напусне поне за две седмици.

Харесваше спалнята си, беше й отнело много време да я превърне в свое специално местенце — своя собствена уютна пещера, където можеше да затвори вратата и да се изолира от шума на купоните на майка й и нейните приятели. Стените бяха в мръсно сив цвят. Джена всъщност предпочиташе да са черни, но бедняците нямат право на избор — боята бе безплатна. Беше открила полупразни кутии с черна и бяла боя, оставени на земята зад контейнера за боклук. Бе ги смесила и това се оказа достатъчно, за да боядиса стените си. Парите, които си спечели от разхождането на кучето на един съсед, й стигнаха, за да си купи черна покривка за леглото, изпъстрена с бели черепчета, както и същите завеси. На стената бе залепила два вампирски плаката — единият изобразяваше вампир, нападащ жена, докато другият бе близък план на самия вампир с кръвта, капеща от устата му. А и тъкмо бе отминала Коледа, когато някой от блока изхвърли на боклука мигащи лампички в чудесно състояние — само няколко крушки бяха счупени. Джена нагласи лампичките като гирлянда около вратата си и когато изгасеше лампата на тавана и включеше мигащите светлинки, стаята ставаше приятно призрачна.

Къде ли щеше да спи довечера? В някоя тъмница в мазе? Или в розово-бяла стая с надиплени завеси и лавици с колекция от различни кукли Барби? Не можа да реши кое е по-лошото. И двата образа я караха да потреперва.

Въображаемите картини бяха прекъснати от почукване на входната врата и Джена простена. За един мълниеносно кратък миг се зачуди дали се налага да отиде и да отвори, просто можеше да се престори, че вкъщи няма никого. Все някога посетителката щеше да си тръгне.

Само че какъв беше смисълът? Знаеше кой стои пред вратата, както знаеше, че жената няма да се откаже толкова лесно. Дори и да си идеше сега, щеше да се върне по-късно най-вероятно заедно с полицай или с някой друг представител на властите. И, ако се наложеше, заедно щяха да разбият вратата, за да влязат. На хората на възрастта на Джена не бе позволено да живеят сами, пък било то и едва за две седмици.

Откъм вратата се разнесоха нови почуквания — този път по-настойчиви. Джена с неохота се отправи натам. Отвори и на прага се показа жена, облечена в бежов костюм, с прилежно събрана в кок на тила коса. Куфарчето в ръката й допълваше деловия й външен вид и служителката дари момичето с отработена усмивка.

— Здравей, Джена. Готова ли си да тръгваме?

— Не — отвърна тя, въпреки че знаеше колко грубо звучи, но пък и въобще не й пукаше. — Дори не съм започнала да стягам куфара.

Изражението на жената не се промени, ала сега усмивката й стана малко напрегната.

— Е, няма да имаш нужда от много неща, нали знаеш това. Само за две седмици е.

— Да, все едно — смънка Джена.

Две седмици в къща, пълна с непознати. Струваше й се, че това е цяла вечност. Остави служителката от службата за социални грижи и се върна в стаята си. Докато хвърляше каквото й падне в куфара, мислите й отлетяха към двете приемни семейства, в които я бяха настанявали преди време.

Беше на осем, когато майка й си счупи крака при едно пиянско падане. Ако беше знаела какво ще й се случи, Джена щеше да я остави да оздравява у дома, вместо да вика линейката. Представителите на социалните служби я намериха да чака пред спешното отделение. Отведоха я в къща, чиято собственичка бе жена, приютяваща деца заради парите, които държавата й отпускаше. Жената всъщност не беше жестока — не я биеше или нещо такова, но не обръщаше никакво внимание на Джена и на другите две малки момиченца, живеещи там. Всъщност при нея не беше толкова лошо като във втория дом, в който я пратиха, когато бе на единайсет и арестуваха майка й за шофиране в нетрезво състояние.

И в онази къща не я биеха. Там попадна в семейство на добряци, които постоянно я питаха как е и я окуражаваха да изразява чувствата си. Навярно се опитваха да бъдат мили, ала Джена прочиташе съжалението, което изпитваха, и бе уверена, че предпочита вместо него да я бият.

Кой знае при какви хора щеше да се озове този път. Мрачно обмисли най-лошите възможности — религиозни фанатици или вегетарианци. Кое щеше да е по-лошо — да ходи на църква два пъти дневно или да й забранят да похапва сандвич „Биг Мак“? Докато влачеше куфара си в дневната, реши набързо да прочете мислите на социалната работничка, без особено да се надява, че жената мисли за къщата, в която щеше да я заведе. Джена не бе обнадеждена, защото горката служителка може би имаше само мрачни мисли в главата, свързани с работата й да мъкне нещастни деца в приемни семейства.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «По-добре късно, отколкото никога»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «По-добре късно, отколкото никога» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «По-добре късно, отколкото никога»

Обсуждение, отзывы о книге «По-добре късно, отколкото никога» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x