Мерилин Кей - По-добре късно, отколкото никога

Здесь есть возможность читать онлайн «Мерилин Кей - По-добре късно, отколкото никога» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Ибис, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

По-добре късно, отколкото никога: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «По-добре късно, отколкото никога»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Девет тийнейджъри. Девет тайни. Девет сили, които могат да променят света.
Бунтарката Джена Кели тайно мечтае за нормален живот с нормални родители. И когато за пореден път майка й е приета в болница заради проблеми с алкохола, най-неочаквано се появява непознат мъж, който твърди, че е бащата на Джена. Твърде хубаво, за да е истина? Нейните съученици от специалния клас също смятат така. Въпреки умението й да чете мисли обаче, неговите остават неразгадаеми за Джена. А на пръв поглед сбъдналата се мечта да има отново нормално семейство, сякаш й пречи да разсъждава трезво и над Джена надвисва опасност, за която тя дори не подозира…

По-добре късно, отколкото никога — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «По-добре късно, отколкото никога», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Не притеснявайте Джена сега — смъмри ги госпожа Девън. — Тя навярно е уморена.

— И гладна — добави Трейси. — Качвай се в стаята ми, Джена, аз ще донеса нещо за хапване.

Джена знаеше къде се намира стаята на приятелката й, защото беше нощувала там преди по-малко от месец. Ала не бе сигурна дали Трейси си спомня това, понеже последния път, когато бе гостувала тук, Трейси всъщност не бе Трейси . Тогава тяхната съученичка Аманда Бийсън бе обсебила напълно тялото на Девън.

Джена се метна на едно от двете легла в стаята на съученичката си и се замисли за така наречената „дарба“ на Аманда. Момичето бе крадец на тела, което звучеше много по-готино, отколкото беше на практика. За нейно нещастие Аманда не можеше просто ей така да щракне с пръсти и да се превърне в космонавт или рок звезда. Тя можеше да заеме тялото на някой човек, само ако почувстваше съжаление към него. И ако я обземеше силно усещане за жалост към някого, Аманда можеше да се окаже впримчена в чуждото тяло.

Преди време Трейси със сигурност бе достойна за съжаление, и то не само защото избледняваше. Тя бе дори по-жалка, когато се виждаше. Беше кльощава — толкова недоразвита, че даже сутиен не носеше. Косата й бе изтощена и провиснала, бебешорските дрехи, които носеше, не й стояха добре, а стойката й бе ужасна. Трейси бе неспокойна, стеснителна и винаги изглеждаше уплашена. В очите на някой като Аманда Бийсън, която пък бе най-харесваното момиче в гимназия „Медоубрук“, Трейси Девън бе наистина достойна за съжаление.

Джена знаеше, че Аманда бе нещастна, че се е озовала в тялото на такава голяма смотла, и се съмняваше, че и Трейси е била щастлива, докато бе обсебена от съученичката им. Странно, обаче всичко се бе наредило за по-добро. Без значение дали го бе искала, или не, но Аманда помогна на момичето, чието тяло открадна.

Трейси вече определено не беше жалка. Момичето, което влезе в стаята с пликче с чипс и буркан със сос гуакамоле, почти не приличаше на Трейси отпреди времето на Аманда. Косата й бе блестяща и подстригана и филирана на сладки кичури. Очите й грееха, раменете й стояха изправени, а модни златни обеци висяха на наскоро продупчените й уши. Тя беше все така слаба, ала вече се възползваше от този факт и носеше супер тесни джинси и прилепнала блузка, завързана зад врата й.

Но промяната, настъпила в съученичката й, се простираше отвъд видимото. Момичето, което преди бе така срамежливо, че не смееше да поздрави някого, сега седна на леглото при Джена, остави лакомствата помежду им и я погледна открито.

— Знам, че не искаш да говориш за това, така че няма да те питам как се чувстваш заради отиването на майка ти в рехабилитационния център. Казах и на родителите си да не повдигат тази тема.

— Хубаво — облекчено каза Джена.

Трейси се намръщи.

— Не този отговор очаквах, Джена.

— Ъ?

— Кажи го — нареди й Трейси.

Джена се вторачи безизразно в нея.

— Спомняш ли си вълшебните думички? „Моля“ и…

Джена извъртя очи.

— Добре де, добре. Благодаря.

Трейси кимна одобрително и се усмихна.

— Ти можеш да изразяваш позитивните си чувства. Виж, Джена, знам, че си благодарна. Просто не искаш да си го признаеш, защото се боиш да не изглеждаш като малко безпомощно сираче или нещо такова.

Трейси беше права и тя знаеше това. Джена беше много горда и не можеше да понесе мисълта, че някой ще я съжалява. А да каже „Благодаря!“ бе все едно да си признае, че е в нужда.

Ето това бе истинската промяна, настъпила в Трейси. Предишните й тегоби бяха създали у нея способността да разбира другите хора, да усеща какво се случва в тях. Трейси не умееше да чете мисли като Джена, ала сякаш успяваше да чете чувствата . Това не бе нещо, което мадам би нарекла дарба, ала Джена не можеше да не признае, че този талант е доста интересен и може би малко страшничък. Момичето започваше да я опознава, пряко волята й, по начин, по който до сега Джена не бе позволила на никого другиго да я опознае.

Трейси отвори пакетчето с чипса.

— Какво ще кажеш за стаята ми?

Джена се огледа. Слабо си спомняше спалнята на съученичката си като детинска и скучна. Сега обаче помещението бе украсено с ярки основни цветове — червени завеси, покривка за легло на червени и сини карета, блестящо бяло бюро.

— Готина е — отвърна.

— Благодаря. Казах на родителите си, че искам напълно нова стая и ги накарах да ме оставят сама да избера всичко.

— Еха! — възхитено възкликна Джена. — Наистина ги въртиш на малкия си пръст.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «По-добре късно, отколкото никога»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «По-добре късно, отколкото никога» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «По-добре късно, отколкото никога»

Обсуждение, отзывы о книге «По-добре късно, отколкото никога» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x