Алисън Ноел - Вечна

Не, просто няма да го понеса! В никакъв случай. Защото Стейша е открито жестока, подла, ужасна и садистична. Не го пази в тайна, не се забулва в тайнственост, цялата й неприятна същност е на показ и тя се гордее с нея.

Докато аз съм обратната страна на медала — параноична, потайна, крия се под качулки и слънчеви очила и нося такова бреме на гърба си, че нищо при мен не може да бъде просто и ясно.

Протягам ръка към дръжката на вратата и се нахоквам наум: Това е смешно. Какво ще направиш — ще избягаш от училище? Нямаш друга една година и половина на разположение да се справяш със собствените си страхове и съмнения, затова хайде, ако обичаш, преглътни го и влез!

Но ръката ми се разтреперва, отказва да се подчини и вече съм готова да побягна назад, когато някой отваря вратата отвътре, прокашля се и пита:

— Какво, не можеш да я отвориш ли?

И завършва въпроса си наум с „шибана откачалка, такава!“.

Поемам дълбоко въздух, влизам вътре и веднага се спотаявам отзад на чина си. Чувствам се по-зле от всякога, вдигам плахо поглед и виждам, че Деймън го няма. Сега мога да продължа.

Доближавам масите за обяд и очите ми изследват всеки стол в търсене на Деймън. Не го откривам и се запътвам към нашата маса. Пристигам в минутата, когато се появява и Хевън.

— Шести ден и никаква вест от Еванжелин — казва вместо поздрав тя. Вади кутията с кекса, слага я на масата и сяда срещу мен.

— Разпита ли из анонимните? — настанява се Майлс до нас.

Хевън извърта очи.

— Нали затова са анонимни, глупако!

Той й отвръща в същия тон:

— Говорех за ментора й, умнице!

— Те се наричат спонсори. Да, вече я питах. Не я е чувала. Дрина казва, че преувеличавам и правя от мухата слон.

— Тя още ли е тук? — поглежда я Майлс.

Местя поглед от единия към другия, обезпокоена от тревогата в гласа му, и чакам да кажат още нещо. Защото всичко, свързано с Деймън и Дрина, е над ясновидските ми способности, а неизвестността възбужда любопитството ми.

— Да, Майлс, нали сега живее тук? Защо си заразпитвал? Това проблем ли е за теб? — присвива очи Хевън.

Майлс свива рамене и отпива от бутилката.

— Никакъв — казва на глас, но мислите му говорят друго. Жълтата му аура потъмнява, докато той търси думи да каже това, което иска, или по-скоро това, което не иска. — Само…

— Само какво — наежва се Хевън.

— Ами…

Гледам го напрегнато и се опитвам да му внуша: Кажи го, Майлс. Кажи й, че Дрина е арогантна кучка, която й влияе зле и ще й донесе само неприятности. Ти не си единственият, аз също го виждам, хайде, давай, кажи й, че новата й приятелка е ужасна!

Той се колебае. Думите са на върха на езика му и аз притаявам дъх, очаквайки изстрелването им в пространството. Но той поема дълбоко въздух, поклаща глава и казва:

— Няма значение.

Погледът ми отскача към Хевън, към почервенялото й от гняв лице и огнената й аура с пламтящи ръбове. Предвиждам ясно — бурята ще се разрази след три, две, едно…

— А, не! Такива да ги нямаме! Ако имаш да казваш нещо, просто го кажи! — избухва тя, готова да го изяде с поглед. Кексчето е забравено напълно, пръстите й барабанят по плота от фибростъкло. Майлс не отговаря и тя продължава още по-настървено: — Искам да ти кажа, Майлс, и на теб, Евър, че мълчанието ви не намалява с нищо вината ви пред мен.

Майлс ме поглежда въпросително, повдига вежди и чака. Разбирам, че трябва да кажа нещо, да изиграя възмущение и да попитам за какво точно трябва да се чувствам виновна. Но вече знам отговора. Виновна съм, защото не харесвам Дрина. Че не й вярвам. Че подушвам нещо гнило, дори зловещо около нея. И не си правя труда да крия подозренията си.

Тя поклаща огорчено глава и едва не изплюва думите в лицата ни:

— Та вие дори не я познавате! Нямате никакво право да я съдите. За ваше сведение, аз я харесвам. Много. И за краткото време, откакто съм с нея, мога смело да заявя, че тя ми е по-добра приятелка от вас двамата, взети заедно.

— Това не е вярно! — извиква Майлс и очите му светват гневно. — Това са пълни глупости…

— Съжалявам, Майлс, но това е самата истина. Да, вие се отнасяте добре с мен, споделяте с мен, но не ме разбирате. Двете с Дрина харесваме едни и същи неща, имаме еднакви интереси. Тя не се опитва тайно да ме промени, както правите вие. Харесва ме, каквато съм.

— Аха, затова ли промени тотално външния си вид? Защото те приема каквато си?

Хевън притваря очи, въздъхва дълбоко, после го сразява с поглед, докато си събира нещата.