Алисън Ноел - Тъмен пламък

Точно когато се каня да кажа нещо в този дух, само че по мило и внимателно — така че да не я вбеся допълнително, не че и сега й е особено весело — Миноз ми се притича на помощ:

— Сигурен съм, че можете спокойно да обсъдите нещата и утре сутринта. Сега обаче наистина трябва да тръгваме. Няма смисъл да си изпускаме резервацията, толкова трудно я направихме!

Сабина въздиша тежко и се предава пред логиката в думите му. Обаче няма да ме остави да се отърва толкова леко. Преди да потеглят, ме предупреждава през зъби:

— Утре сутринта, Евър. Държа това да е първото нещо, което да направиш след събуждането си! — После забелязва изражението ми и добавя още по-забързано и отсечено: — Никакво „но“!

Кимам, макар да не смятам да спазя тази уговорка. Всъщност, ако нещата минат по план, утре сутринта ще се намирам толкова далеч от кухнята ни, че въобще няма и да се сетя за провеждането на обещания разговор. Вместо това смятам да се събудя на спалнята в запазения в „Монтаж“ апартамент, а Деймън да лежи до мен, след като сме изпълнили отдавнашните си планове.

Само че няма как да й кажа това . Така че само кимвам леко и отвръщам:

— Ъ-ъ, добре.

Правя го, разбира се, само защото знам адвокатския й навик да очаква устен отговор, който не може да бъде изтълкуван погрешно или пък неразбран. Вече си мисля, че най-лошото е минало — или поне засега — когато тя се прехвърля на следващия въпрос. Настоява да се извиня на приятелката й, сякаш съм извършила някакво престъпление срещу нея.

Обаче — макар да съм наясно, че по-късно ще си платя — отказвам да го сторя. Вместо това поглеждам твърдо жената и заявявам:

— Това, което разбрахте преди малко, не променя нищо от казаното вътре — махвам с ръка към задната стаичка, където проведохме сеанса. — Миналото ви, Томи , бъдещето ви — знаете, че думите ми са верни. Ах, впрочем… скоро ще се изправите пред избор , нали? — Многозначително посочвам с брадичка кавалера й. — Е, каквито и съмнения да имате спрямо мен в момента, ще проявите достатъчно мъдрост и ще се вслушате в съвета ми.

Стрелвам с поглед Сабина и виждам как аурата й избухва в гневни пламъци. Успява да сдържи яда си само заради ръката на Миноз, която обгръща кръста й и я възпира. Той ми намига съучастнически и я повежда със себе си, а двамата им приятели вървят плътно зад тях.

В мига, в който се скриват от полезрението ни, Джуд ме поглежда особено и измърморва:

— Леле, това бе проява на дяволски лош късмет! Имам чувството, че трябва да обиколя цялото място с тамян от салвия, за да го пречистя. — Поклаща глава невярващо. — Впрочем какво става? Смятах, че вече си й казала!

Стрелвам го с поглед:

— Ти сериозно ли говориш? Не видя ли какво стана току-що? Точно такава сцена се опитвах да избегна през цялото време!

Той свива рамене и започва да брои банкнотите в съответното отделение на касата. След малко подмята:

— Е, можеше да мине и по-добре, ако я беше предупредила. Нямаше да изживее такъв шок — да влезе тук и да открие, че работиш на подобно място… при това като гадателка!

Намръщвам се и започвам да ровя в портмонето си за парите за сеанса, който казах, че ще е за моя сметка.

— Сигурна ли си, че искаш да го платиш ти? — пита той и, естествено, отказва да ги вземе.

— Моля те! — Бутвам му ги в ръцете и защото знам, че пак ще откаже, добавям: — Задръж и остатъка, повече са. Приеми ги като малка компенсация за… лошия късмет, който донесох на магазина. Моля те, наистина!

После махвам с ръка, сякаш не искам прекалено много, и с надеждата все пак да приеме, продължавам:

— Ако това не се бе случило, кой знае — може би щеше да стане постоянна клиентка, нали разбираш? Вземи ги в замяна на евентуалната бъдеща печалба, която изгуби заради мен.

— Не съм убеден, че сме я изгубили — нито печалбата, нито клиентката — казва той бавно и прибира парите в отделението, след което затваря касата. — Ако си й гледала толкова добре, колкото си мисля, със сигурност ще се върне. Или поне ще спомене на своите приятелки, които пък ще дойдат от любопитство, ако не от друго. Хората не могат да устоят на подобно нещо. Нали се сещаш — праволинейна и консервативна адвокатка, чиято племенница се оказва ясновидка, при това с изключително точни предсказания — това би могло да бъде сюжет за книга или най-малкото — сценарий за филма на седмицата!

Свивам рамене и разсеяно оправям малкото грим, който съм сложила. С помощта на миниатюрното огледалце печеля няколко секунди за размисъл.