Алисън Ноел - Страна на сенките

— О-о-о! Страната на сенките … уплаших се! — Роман се разсмива и тръсва глава. — Само не ми казвай, че още не си се отказал да разсъждаваш по тия въпроси, приятел! Да не би още да се мъчиш да откриеш някакъв смисъл .

Преглъщам с усилие и отклонявам поглед. Няма да обръщам внимание на никой от тях. Умът ми и без това трескаво прехвърля доводите „за“ и „против“. Точно тогава се намесва и Ава:

— Евър, Деймън е прав.

Хвърлям й яростен поглед: жената, която ме предаде по най-ужасния начин. Изостави Деймън, когато бе най-уязвим, на милостта на враговете ни — след като бе обещала да се погрижи за него. Стана партньорка на Роман по собствено желание. Усещам как ненавистта ми се разгаря.

— Знам, че не ми вярваш, но нещата не стоят така, както си мислиш. Чуй ме, моля те! Нямам време да обяснявам, но ако не искаш да се вслушаш в моите думи, обърни внимание на Деймън и му повярвай — той знае какво говори! Не можеш да спасиш приятелката си, трябва да я оставиш да си иде…

— Говориш като истинска зла безсмъртна — просъсквам.

Зная, че е избягала с еликсира — и не се съмнявам, че го е изпила.

— Казах ти — това, което си мислиш, не е вярно! — възкликва тя. — Изобщо не е така!

Само че аз вече не я слушам. Отново съм насочила цялото си внимание към Роман, който сега е застанал до мен и разклаща пред очите ми кристалната чаша с еликсира. Течността залива стените й и проблясва, пречупва светлината и ме предупреждава, че е време. Настъпил е моментът да реша.

— Хевън искаше да научи бъдещето си, а кой би могъл да й го предскаже по-добре от теб, Авалон? Колко жалко, че Джуд не е тук — можехме да си направим истинско парти… или бдение — в зависимост от развитието на събитията. Какво стана, Евър? Изглеждахте много заети един с друг, когато ви видях за последно.

Започвам да скърцам със зъби под звука на смеха му. Ръцете ми са стиснати в юмруци, не мога да преглъщам — толкова е пресъхнало гърлото ми. Животът на най-добрата ми приятелка се държи на нишка, по-тънка от косъм. Нишка, която мога да прережа… или да…

— Не ми е приятно да те притискам, но трябва да побързаш: настъпи мигът на истината. Моля те, недей да разочароваш Хевън! Тя с такова нетърпение очакваше да й гледат ! И така — кое да бъде? Какво казват картите? Ще живее ли… или ще умре? Ти решаваш какво ще бъде бъдещето й.

— Евър! — Деймън докосва ръката ми. На мястото, където кожата ни би трябвало да се докосва, проблясва трепкащ воал от енергия — още едно напомняне за грешките ми, чийто брой нараства лавинообразно. — Не бива да го правиш. Не можеш… моля те! Знаеш, че не е правилно! Колкото и да ти е трудно, нямаш друг избор — трябва да й кажеш „сбогом“ и да я оставиш да си иде.

— А-а, това не е вярно! Има избор, има друг вариант — Роман отново поклаща чашата. — Просто трябва да отговориш на въпроса докъде си готова да стигнеш за принципите си — за да получиш онова, което искаш най-много на света.

— Евър, моля те! — ред е на Ава да се приведе към мен. — Това не е нормално, противоестествено е! Трябва да я оставиш да умре. Не можеш да постъпиш иначе!

Затварям очи. Не съм в състояние да се помръдна… не мога да направя нищо… със сигурност не мога да взема подобно решение… Той не може да ме принуди! Защо ме кара да го правя?!

Гласът на Роман изпълва стаята около мен и после увисва над главата ми като присъда:

— Е, това беше. Всичко свърши. — Той въздъхва и се отдръпва. — Добра работа, Евър, защити гледната си точка. Изобщо не приличаш на мен… нямаме нищо общо. Ти си истински представител на елита, притежаваш възвишени идеали и силни принципи, а сега ще можеш и да си легнеш с приятеля си! Наистина, браво на теб! И като си помисли човек, не ти струваше много — само смъртта на приятелката ти. Твоята бедна, объркана и нещастна приятелка, която искаше само това, което искат всички останали — нещото, което ти самата вече притежаваш и можеше да споделиш с нея. Поздравления! Или не смяташ, че е подходящо?

Той тръгва към коридора, а аз падам на колене до Хевън. Почти не различавам лицето й, заради сълзите, с които са пълни очите ми. Моята скъпа, безпомощна и отчаяна приятелка, която не заслужаваше това… която всеки път плаща цената за приятелството си с мен. Гласовете на Деймън и Ава мърморят зад гърба ми — обещават, че ще го преодолея, че съм взела правилното решение, че всичко ще бъде наред.

А после я съзирам — сребърната нишка, което свързва душата с тялото. Чувала съм за нея, но никога не съм я виждала в действителност. Опънала се е до скъсване, а е толкова тъничка, че може всеки миг да се прекъсне… и да изпрати приятелката ми право в Съмърленд… да ми я отнеме…