Ема Донахю - Стая

— Подай пръстчета… — Мам ги издърпва. Усещам корка на Под. — Ето тук. — Изведнъж има една част, която е надолу с груби краища. В гърдите ми тупка бум-бум , никога не съм знавал, че има дупка. — Внимавай да не се порежеш. Направих я със зигзаговия нож — казва тя. — Отлепих корка, но дървото ми отне известно време. После оловният лист и изолацията бяха сравнително лесни, но знаеш ли какво открих след това?

— Страната на чудесата?

Мам издава толкова ядосан звук, че аз си удрям главата в Креватчо.

— Извинявай.

— Открих метална мрежа за ограда.

— Къде?

— Точно тук в дупката.

Ограда в дупка? Мушкам ръка надолу и още по-надолу.

— Нещо метално, стигна ли го?

— Аха. — Студено и гладко, хващам го с пръсти.

— Когато е преправял бараката — казва Мам, — сложил и един слой ограда под напречните греди на пода, в стените, че дори и в тавана, никога няма да ги пробием.

Вече сме се изкълчили навън. Седим с гърбове, опрени на Креватчо. Аз се задъхвам.

— Когато откри дупката — казва Мам, — изрева.

— Като вълк ли?

— Не, от смях. Боях се, че ще ме нарани, но тогава му се стори просто смешно.

Зъбите ми са стиснати здраво.

— Преди по-често се смееше — продължава Мам.

Стария Ник е смрадлив крадлив зомби обирджия.

— Може да му вдигнем бунт — предлагам аз. — Аз ще го натроша на парчета с моя гигантски мегатронен трансформобластер.

Тя ме целува отстрани до окото.

— С насилие не става. Опитах веднъж, около година и половина, след като ме доведе тук.

Това е най-изумително.

— Ти си наранявалова Стария Ник?

— Ами това, което направих, беше да сваля капака от тоалетната, взела бях и гладкия нож и една вечер малко преди девет се залепих до стената до вратата…

Объркан съм.

— Тоалетна си няма капак.

— Преди си имаше, върху чинията. Беше най-тежкото нещо в Стая.

— Креватчо е супертежко.

— Да, но няма как да го вдигна, нали? Така че, когато го чух да влиза…

— Бип-бип?

— Точно така. Стоварих капака върху главата му.

Лапнал съм палец и дъвча ли дъвча.

— Но не го направих достатъчно силно, капакът падна на пода и се строши на две, а той… Стария Ник… успя да затвори вратата.

Усещам странен вкус.

Гласът на Мам все още хълца.

— Знаех, че единственият ми шанс е да го накарам да ми даде кода. Така че притиснах ножа в гърлото му, ето така. — Забива нокът под брадата ми. Не ми харесва. — Казах: „Дай ми кода“.

— Даде ли го?

Тя изпухтява.

— Каза някакви числа и аз отидох да ги натисна.

— Кои числа?

— Не мисля, че бяха истинските. Той скочи и ми изви китката, и ми взе ножа.

— Болната ти китка?

— Е, преди това не беше болна. Не плачи — шепти Мам в косата ми, — това беше отдавна.

Опитвам се да говоря, но не излиза.

— Така че, Джак, не трябва да се опитваме да го нападаме. Когато се върна на следващата вечер, каза, първо, никога и нищо няма да го накара да ми каже кода. И, второ, ако още веднъж му погодя такъв номер, ще си отиде и аз ще гладувам все повече и повече, докато умра.

Май свърши.

Коремът ми къркори наистина силно и аз се сещам, сещам се защо Мам ми разказва ужасната приказка. Казва ми, че ние ще…

После премигвам и закривам очи, всичко е ослепително, защото Лампа отново се е светнала.

Съвсем е топло. Мам вече е станала. На Маса има нова кутия овесени ядки и четири банана, ура. Стария Ник явно е идвал през нощта. Скачам от Креватчо. Има и макарони, също и хотдог, и мандарини, и…

Мам не яде нищо, стои пред Скринчо и гледа Цвете. Три листа са паднали. Мам докосва стъблото на Цвете и…

— Не!

— Вече беше умряло.

— Ти го счупи.

Мам поклаща глава.

— Ако беше живо, щеше да се огъне, Джак. Мисля, че е от студа, накрал е Цвете да се втвърди отвътре.

Опитвам се да наглася стъблото обратно.

— Трябва му малко тиксо. — Спомням си, че не ни е останало. Мам сложи последното парче на Космически кораб, глупава Мам. Тичам да издърпам Кашон от Подкреватчо, намирам Космически кораб и откъсвам парчетата тиксо.

Мам само гледа.

Натискам тиксото върху Цвете, но се хлъзга и то става на парчета.

— Много съжалявам.

— Направи го живо отново — казвам на Мам.

— Ще ми се да можех.

Изчаква да спра да плача, избърсва ми очите. Вече ми е прекалено горещо, свалям допълнителните дрехи.

— Май е най-добре да го сложим в боклука — казва Мам.

— Не, в Тоалетна.

— Така може да запушим тръбите.

— Можем да го натрошим на малки парченца…