Ема Донахю - Стая

— Как така никога не сме го виждали в Телевизор? — Мам се прозява и се изправя. — Толкова гледаме, а никога не сме го виждали, как така?

— Той не е там.

— Ама шишето, той как го е взел?

— Не знам.

Казва го едно такова, странно. Мисля, че се преструва.

— Трябва да знаеш. Ти всичко знаеш.

— Виж, наистина не е важно.

— Важно е и ми пука! — почти изкрещявам аз.

— Джак…

Какво „Джак“? Какво означава „Джак“?

Мам се обляга на възглавниците.

— Много е трудно за обясняване.

Мисля, че може да обясни, само че не иска.

— Можеш, защото вече съм на пет.

Лицето й е обърнато към Врата.

— Там, където е било нашето шише с хапчета, наистина е магазин, оттам ги е взел, после ги е донесъл за Неделно лакомство.

— Магазин в Телевизор? — Поглеждам към Лавица да проверя дали шишето си е там. — Ама безболяващите са истински.

— И магазинът е истински. — Мам разтърква око.

— Как…?

— Добре, добре, добре. — Защо крещи? — Чуй ме. Онова, което виждаме по телевизията… са картини на истински неща.

По-изумително не съм чувал.

Мам е покрила уста с ръка.

— Дора е истинска наистина?

Маха си ръката.

— Не, извинявай. Голяма част от телевизията са измислени картини… например Дора е просто рисунка… но другите хора, онези с лицата, които изглеждат като мен и теб, са истински.

— Истински човекове?

Тя кима.

— И местата са истински, например фермите, горите, самолетите и градовете…

— Ааа, не. — Защо ме лъже? — Къде ще се поберат?

— Там. Навън. — Отпуска глава назад.

— Извън Стена на Креватчо? — Гледам Стена учудено.

— Извън Стая. — Сега пък сочи в другата посока, към Стена на Печка, пръстът й прави кръг.

— Магазините и горите се въртят в Открития космос?

— Не. Остави, Джак, не трябваше да…

— Да, трябваше. — Разтърсвам силно коляното й. — Кажи ми.

— Не днес, сега не мога да намеря правилните думи, за да обясня.

Алиса казва, че не може да обясни себе си, защото тя не е тя, знае коя е била тази сутрин, но оттогава се е променяла няколко пъти.

Мам изведнъж става и взема безболяващите от Лавица, мисля, че проверява дали са същите като онези в Телевизор, но тя отваря шишето и лапа едно, после още едно.

— Утре ще намериш ли думите?

— Осем и четирийсет и пет е, Джак, защо просто не си легнеш? — Връзва торбата с боклука и я слага до Врата.

Аз лягам в Гардеробчо, но съм съвсем буден.

Днес е един от дните, в които Мам я Няма.

Няма да се събуди както трябва. Тук е, ама не съвсем. Лежи в Креватчо с възглавниците върху главата си.

Глупавият Пиш се е изправил, натъпквам го надолу.

Изяждам си стоте овесени ядки и се качвам на стола, за да измия купата и Опарена лъжица. Много е тихо, когато спирам водата. Чудя се дали Стария Ник е идвал през нощта. Не мисля, защото торбата с боклука е все още до Врата, но може и да е, просто да не я е отнесъл?

Може би Мам не просто я Няма. Може той да й е стиснал врата още по-силно и сега тя…

Отивам суперблизо и слушам, докато чуя дишането. Само на един инч съм, косата ми докосва носа на Мам и тя слага ръка върху лицето си, така че се дръпвам назад.

Не се къпя сам, само се обличам.

Минават часове и часове, сто часове.

Мам става да пишка, но без да говори, с празно лице. Вече съм сложил чаша с вода до Креватчо, но тя само се мушва под Юрганчо.

Мразя, когато я Няма, но ми харесва, че мога да гледам Телевизор цял ден. Пускам го много тихо отначало и го правя по-високо малко по малко. Прекалено много Телевизор може да ме превърне в зомби, но днес Мам е като зомби, а дори не гледа? Дават „Боб Строителя“ и „Супер любимци!“, и „Барни“. На всеки ходя и докосвам за здравей. Барни и приятелите му много се прегръщат, тичам да се шмугна между тях, но понякога закъснявам. Днес е за една фея, която се промъква през нощта и превръща старите зъби в пари. Искам Дора, но тя не идва.

Четвъртък означава пране, ама аз не мога сам да се справя, а пък Мам така или иначе още лежи върху чаршафите. Когато пак съм гладен, поглеждам Часовник, но той показва само 09:47. Анимационните свършват, така че гледам футбол и онази Планета, където човековете печелят награди. Жената с бухналата коса е на червеното си канапе и говори с мъж, който е бил голф звезда. Има и друга Планета, там пък жените държат огърлици и казват колко са прекрасни. „Глупачки“ — казва винаги Мам, като види тази Планета. Днес нищо не казва, дори не забелязва, че гледам ли гледам и мозъкът ми започва да става вмирисан.