Ема Донахю - Стая

Как е възможно Телевизор да е картини на истински неща?

Представям си как всичките се носят из Открития космос зад стените: канапето и огърлиците, и хлябът, и безболяващите, и самолетите, и всичките тя, и всичките той, боксьорите и мъжът с единия крак, и жената с бухналата коса, носят се покрай Прозорче. Помахвам им с ръка, но има и небостъргачи, а също и крави, и кораби, и камиони, претрупано е в Навън, броя всички неща, които може да се блъснат в Стая. Не мога да дишам добре, трябва да си изброя зъбите вместо това, от ляво надясно отгоре, после от дясно наляво отдолу, после обратно, всеки път двайсет, но въпреки това си мисля, че може би броя грешно.

Когато е 12:04, е време за обяд, така че отварям една консерва печен боб и внимавам. Чудя се дали Мам ще се събуди, ако се порежа и извикам за помощ. Никога не съм ял студен боб преди. Изяждам девет зрънца, после вече не съм гладен. Слагам останалите в кутия за непрахосване. Някои са залепнали за консервата на дъното, сипвам вода. Може пък Мам да стане и да я изчисти по-късно. Може да е гладна и да каже: „О, Джак, колко мило от твоя страна да ми оставиш боб в кутия“.

Измервам още неща с Линия, но ми е трудно сам да събирам числата. Карам я да се превърта надолу отново и отново, като акробат в цирк е. Играя си с Дистанционно, насочвам го към Мам и прошепвам: „Събуди се“, ама тя не. Балон съвсем е омекнал, отива горе на разходка върху Бутилка от Сливов сок, близо до Прозорче, правят светлината кафявкаво блещукаща. Страх ги е от Дистанционно заради острия му връх, така че го слагам в Гардеробчо и затварям вратите. Казвам на всички неща, че всичко е наред, защото утре Мам ще се върне. Прочитам петте книги сам-самичък и само малко от „Алиса“. Повечето просто си седя.

Не правя Викане, за да не преча на Мам. Мисля, че сигурно не е проблем да пропусна един ден. После пускам Телевизор пак и размърдвам малко Бъни, той прави Планетите не толкова размазани, а само малко. Дават състезателни коли, обичам да ги гледам как карат супербързо, но не е много интересно, след като направят овала около сто пъти. Искам да събудя Мам и да попитам за Навън с истинските човекове и всичко, дето се носи наоколо, но тя ще се ядоса. Или пък може изобщо да не се включи, дори ако я разтърся. Така че не го правя. Отивам много близо, половината й лице се показва заедно с шията. Белезите сега са лилави.

Ще ритам по Стария Ник, докато му строша задника. Ще щракна Врата да се отвори с Дистанционно и ще се шмугна в Открития космос, ще взема всичко в истинските магазини и ще го донеса на Мам.

Плача малко, но без шум.

Гледам програма с времето и една, дето враговете обсаждат замък, а добрите строят барикада, та вратата да не се отвори. Смуча си пръста, Мам не може да ми каже да спра.

Чудя се колко от мозъка ми се е размекнал вече и колко е още добре. Мисля, че май ще повърна, както когато бях на три и имах и разстроено. Ами ако повърна върху Черга, как ще я изпера сам?

Поглеждам петното й откогато съм се раждал. Коленича и го погалвам, малко е топло и стържещо, като останалата част от Черга, същото е.

Мам никога я Няма повече от един ден. Не знам какво ще правя, ако се събудя утре и нея още я Няма.

После съм гладен, изяждам един банан, нищо че е малко зелен.

Дора е рисунка в Телевизор, но е моя истинска приятелка, това е объркващо. Джип е наистина истински, докосвам го с пръсти. Супермен е само в Телевизор. Дърветата са в Телевизор, но Цвете е истинско, леле, забравих да го полея. Пренасям го от Скринчо до Мивка и веднага го правя. Питам се дали е изяло парченцето от рибата на Мам.

Скейтбордиетите са в Телевизор, също и момичетата, и момчетата, само дето Мам казва, че са истински, как да са истински, като са толкова сплескани? Аз и Мам можем да направим барикада, можем да преместим Креватчо пред Врата, та да не се отваря, как само ще го изненадаме, ха-ха. „Пуснете ме — викаше той, — или ще пухтя и трещя и ще ви издухам къщата.“ Тревата е в Телевизор, огънят — също, само че той може да влезе в Стая наистина, ако загрея боба и червеното скочи върху ръкава ми и ме изгори. Ще ми се да го видя, ама не да се случи. Въздухът е истински и водата само във Вана и Мивка, реките и езерата са в Телевизор, за морето не знам, защото ако и то се върти из Навън, ще намокри всичко. Искам да събудя Мам и да я попитам дали морето е истинско. Стая е истинска наистина, но може би Навън е също, само че е с невидимо наметало, като принц ДжакърДжак в приказката? Бебето Исус е май в Телевизор, освен на рисунката с неговата Мам и братовчед му, и баба му, но Господ е истински и гледа в Прозорче с жълтото си лице, само че не днес, има само сиво. Искам да съм в Креватчо с Мам. Вместо това седя на Черга с ръка точно върху издутото от крака й под Юрганчо. Ръката ми се изморява, така че я отпускам долу за малко, после я слагам пак. Навивам края на Черга и я оставям да се развие сама, правя го сто пъти.