Лиан Хърн - Началото (Първа част)

— Чухме за това — владетелката Маруяма размени бърз поглед със Сачие. — Преследването на Скритите от страна на Тохан е още една причина, поради която никога няма да им позволя да завземат Маруяма. Не говоря за това открито и ви имам доверие, че няма да го разгласявате, но тези хора са под моя закрила.

— Знам твърде малко за тях — отвърна той, обзет от неясното желание да й зададе още въпроси, и то направо. — Но според мен изтезанията са нещо отвратително, прилагането им, за да бъдат принудени дадени хора да се откажат от своята вяра — варварщина, недостойна за нашата класа.

— Значи имаме още една причина да се съюзим срещу Ийда — отбеляза тя.

Той се изправи, за да се сбогува. Тя остана седнала, но се поклони доземи, при което косите й се разделиха леко и разкриха тила й. Той бе изненадан и засрамен от силата на внезапно обзелото го желание да плъзне ръце под копринената маса и да почувства заоблеността на главата й в дланите си.

Два дни по-късно Шигеру се сбогува с брат си и пое обратно към Хаги. Заваля и времето се развали. Дъждът бе студен, а източният вятър — пронизващ, което му напомни за приближаващите снегове на зимата. Кийошиге го чакаше с конете в подножието на планината, заедно с Отори Данджо и Харада — пратеника, когото бе проводил да уреди срещите със Сейшуу. Те се отправиха към Мисуми — дома на Данджо — и двамата мъже споделиха с Шигеру мнението си за това начинание.

— Араи Дайичи не се е променил особено, откакто бяхме момчета… бе неизменният водач, не знаеше що е страх — отбеляза Данджо.

— Той е човек с огромни възможности — отвърна Шигеру. — И бих казал твърде амбициозен.

— Подозирам, че е недоволен от положението си сред Сейшуу. Той е наследник на отдалечено и не особено богато владение, заплашен от своите най-близки съседи — фамилията Ногучи — и държан далече от действителната власт заради отказа на своя баща да се спомине или да се оттегли. Привлечен е от възможността за съюз с Отори, защото една такава стъпка би му предоставила равна власт с владетелката Маруяма, но самият той не смее да я подкрепи открито, тъй като подобни преговори биха изглеждали като предателство по отношение на баща му или на Ийда и всеки от тях не би се поколебал да изиска от него да си сложи край на живота.

— Надявах се на доста повече — призна Шигеру.

— Усилията ни не са пълен провал — отбеляза Данджо. — Надявам се, че Араи ще последва примера на Маруяма и няма да участва в нападение откъм изток. На този етап вероятно това е най-доброто, на което можете да се надявате. Може би сте сключили съюз, който е добър за Средната провинция. Вие, Араи Дайичи и Маруяма Наоми сте млади. Кой знае какви велики неща можете да постигнете в бъдеще?

— Ти си оптимист, също като баща си — рече Шигеру с усмивка.

— Аз съм съгласен с владетеля Данджо — обади се Харада. — Владетелката Маруяма, изглежда, тутакси е схванала важността на вашето пътуване и желание да се срещнете с нея. Разсъждавала е над възможността да се свърже с баща ви, но резултатите от по-ранните й опити не са били особено насърчителни.

— Изобщо не съм знаел за тях! — възкликна Шигеру. — Толкова време е пропиляно!

— Не можеш да виниш себе си! — възрази Кийошиге. — През последните две лета постоянно сме заети на изток.

— Така ще е и идното лято — отвърна Шигеру.

Известно време яздеха в мълчание, всеки от тях потънал в мисли за предстоящата война. Харада рече:

— Владетелю Отори, реших, че ще искате да знаете — в Маруяма видях човека, когото спасихме — Несуторо. Настанил се е при свои хора и сега учи занаят — кошничарство или нещо подобно. Неговата племенница — онова момиче на име Мари — си е намерила работа в кухните на крепостта.

— Радвам се, че са живи и здрави — отвърна Шигеру, малко изненадан, че Харада знае името на момичето, че го е запомнил.

Хвърли поглед към своя васал, но мургавото му лице бе непроницаемо. При все това Шигеру знаеше колко затрогнат бе Харада от смелостта, страданието и смъртта на Томасу, както и от твърдостта на Несуторо. Запита се дали не се е осъществила някаква по-дълбока връзка — възможно ли бе воин като Харада да бъде привлечен от вярванията на Скритите? Трябваше да го разпита по-подробно.

Колко малко знаеше за всеки от тези мъже, за техните вътрешни убеждения, надежди, амбиции и страхове. Очакваше от тях да му бъдат верни и да се подчиняват на желанията му, на свой ред те изискваха същото подчинение от хората, които им служеха, и така през цялата йерархия на клана всеки бе свързан с всички останали чрез мрежа от преданост и подчинение. Но човек като Несуторо стоеше извън тази мрежа, подчинявайки се единствено на някаква невидима сила, на някакъв предполагаем бог, който стоял по-високо от всички човешки владетели и който щял да ги съди след смъртта. И нямаше да отнема живот — нито собствения си, нито нечий чужд.