Лиан Хърн - Началото (Първа част)

— Сигурно я познавате добре?

— Прекарах цяла година тук. Сега съм довел и брат ми за същото.

— Видях го малко по-рано. Прилича на вас — тя се усмихна. — И после ще се върнете в Хаги?

— Да, ще прекарам зимата там.

След тази кратка размяна на реплики и двамата млъкнаха. Шумът от водопада сякаш се бе усилил. Ято врабци се надигнаха от земята и запърхаха с криле в клоните на едно кленово дърво, разпръсвайки наоколо тъмночервени листа.

Няма смисъл да казвам нищо , помисли си Шигеру. Тя е просто едно момиче, не може да ми бъде от помощ.

— Владетелят Отори обича лов с ястреби, предполагам — рече тя внезапно.

— Когато имам време… представлява добро занимание.

— А равнината на Киби допадна ли ви?

— Излетът ми хареса, но се надявах на по-добър улов.

— Понякога уловът надхвърля онова, за което си се спазарил — рече тя с прикрита усмивка. — Както вероятно е било в Чигава!

— Всички ли знаят тази история? — попита Шигеру.

— Вероятно твърде много хора, за да е за ваше добро — рече тя настоятелно, като го гледаше право в очите. — Вие сте в голяма опасност — и тя махна към градината. — Средната провинция е открита към Изток.

— Но защитена откъм запад?

— Нека се поразходим малко — рече тя, без да отговаря направо. — Мисля, че по-нататък има беседка. Моята прислужница ще се погрижи да не ни безпокои никой.

— Може би знаете — продължи тя, след като седнаха в беседката, — че моят брак свързва Маруяма с Тохан. Всички очакват това да постави нашето владение в подчинение на Ийда. Но аз не желая да бъдем управлявани от Тохан. Страхувам се най-вече, че древната ни традиция ще бъде премахната. Имам тригодишна дъщеря. Твърдо съм решила тя да наследи владението от мен. Въпреки моя брак и сключения съюз, ще се противопоставям винаги на всеки опит тя да бъде променена. Съпругът ми нееднократно ми е заявявал каква неохота и неприязън предизвиква тази традиция у фамилията Ийда. Те ненавиждат всичко, което подозират, че поставя под въпрос или оспорва тяхното право на абсолютна власт. Била съм в Инуяма; виждала съм как се отнасят към своите жени, как ги принизяват, през годините, в които воинската класа се издигна и дойде на власт, до равнището на вещи, за да бъдат използвани в брачни съюзи или да раждат деца на съпрузите си, но никога няма да им бъде позволено равенство, или някаква действителна власт. Само Маруяма е различна.

Тя отмести поглед и го зарея над долината, а после отново се взря в лицето му:

— Владетелят Отори ще ми помогне ли да защитя своето владение и своя народ?

— Можете ли да накарате целия запад да сключи съюз с Отори? — попита той и после добави: — На мен ми трябва нещо повече от съчувствие. Не искам да прозвучи грубо, но съм виждал как действат Ийда на изток, по какъв начин господстват над Тохан, като унищожават семейства, отказващи подчинение; използват деца, особено дъщери, за заложници. Простете ми, но вие сте особено уязвима. Казвате, че имате тригодишна дъщеря; вашият съпруг е здраво свързан с фамилията Ийда; дъщеря ви ще бъде изпратена в Инуяма веднага щом стане достатъчно голяма.

— Може би. Трябва да бъда готова за това, но понастоящем дори Ийда Садаму няма властта да изиска заложници от Маруяма. А ако Отори могат да го възпрат, никога няма да я придобие.

— Средната провинция е добра защита — рече той с известна горчивина. — Но ако ние се провалим, вие ще ни последвате.

— Сейшуу знаят това — отвърна тя. — Затова Ийда няма да намери съюзници сред нас.

— Не можем да се бием на два фронта — отбеляза той. — В същото време не бива да оставям град Ямагата незащитен както на юг, така и на запад.

— Имате моята дума, че няма да нападаме, нито ще допуснем каквито и да било набези на Тохан.

Той неволно се втренчи в нея, изпълнен със съмнение. Как можеше да му отправя подобни уверения? Дори Араи Дайичи, най-големият син, не бе в положение да дава подобни обещания. Възможно бе да е дошла на тази среща със знанието на Ийда, за да играе ролята на примамка и да му създаде фалшиво чувство за сигурност.

— Можете да ми имате доверие — рече тя тихо. — Кълна се.

Муто Шизука също му се беше заклела… и то пред свидетели. Тук нямаше кой да ги чуе, освен врабците.

— На никого ли не вярвате? — попита тя, след като доста време той бе останал безмълвен.

— Вярвам на Мацуда Шинген — отвърна Шигеру.

— Тогава ще се закълна пред него.

— Не подлагам на съмнение намеренията ви — поясни той, — а възможността да ги осъществите.