Лиан Хърн - Началото (Първа част)

— Защото съм жена?

Той видя как за миг на лицето й се изписа гняв и се почувства странно разочарован от самия себе си заради настойчивостта, с която продължаваше да я оскърбява.

— Простете — рече. — Не само по тази причина… а и заради обстоятелствата…

Тя го прекъсна.

— Ако ще действаме заедно, трябва да бъдем честни един с друг от самото начало. Свикнала съм да преговарям с мъже, по-големи от вас, може би с по-малко наследствена власт, но несъмнено с повече неискреност. Знам как да постигам собствените си цели и как да налагам волята си. Моят клан ми се подчинява; заобиколена съм от васали, на които мога да се доверя. Къде според вас е моят съпруг сега? Остана в Маруяма по мое нареждане. Когато реша, винаги мога да пътувам без него — тя го погледна право в очите. — Нашият съюз може да бъде резултатен, владетелю Отори, само ако разберете всичко това.

Нещо протече между тях, някакво същностно разпознаване. Тя говореше с онази самоувереност, която притежаваше и самият той; тя бе тъй дълбока, все едно съставляваше мозъка на костите му. И двамата бяха отгледани и възпитани по един и същи начин — да бъдат начело на своя клан. Тя бе равна нему, бе равна и на Ийда Садаму.

— Владетелко Маруяма — заяви той официално, — имам ви доверие и приемам вашето предложение за съюз. Благодаря ви, поднасям ви своята най-искрена признателност.

Тя отговори в същия дух.

— Владетелю Отори, от днес Маруяма и Отори са съюзници. Дълбоко съм ви признателна, че подкрепяте каузата ми.

Той усети как устните му се разтягат в усмивка, която изгря и на нейното лице. Моментът малко се проточи и тя заговори насред мълчание, което бе почнало да става неловко.

— Ще се върнете ли до женските помещения заедно с мен? Ще приготвя чай.

— С радост — отвърна той.

Тя се поклони дълбоко и се изправи. Шигеру я последва по пътеката, между камъните и тъмнолистите храсти. Минаха отстрани покрай главните помещения и вътрешните дворове на храма и се спуснаха по склона, където за посетителки бяха определени няколко малки постройки. Основните помещения за гости се намираха малко по-нататък по склона на хълма, около горещите извори, а отвъд, под огромните кедри, бяха гробовете на владетелите Отори и техните васали.

— Тази вечер ще е студено — отбеляза владетелката Маруяма.

— Ще останете ли тук?

— Не, ще отседна в странноприемницата в подножието на планината, а утре се връщам в Маруяма. А вие ще сигурно ще останете няколко дни?

— Най-много два. Искам да се уверя, че брат ми се е установил, а и трябва да потърся съвета на Мацуда по още няколко въпроса. После ми предстоят най-различни дела в Ямагата — по това време на годината владението се управлява оттам. Но ще се върна в Хаги преди зимното слънцестоене, преди снеговете.

Те излязоха на верандата на постройката, предназначена за посетителки, и след като изуха сандалите си, стъпиха на дъсчения под. Една жена, няколко години по-възрастна от Наоми, излезе да ги поздрави.

— Това е моята спътница Сугита Сачие — поясни владетелката Маруяма.

— Моля, заповядайте вътре, владетелю Отори. За нас е голяма чест.

Щом се настаниха, Сачие донесе посуда за чай и гореща вода, а владетелката Маруяма приготви напитката. Движенията й бяха прецизни и елегантни, чаят бе тръпчив и пенест. След като го изпиха, господарката Маруяма рече:

— Мисля, че познавате по-голямата сестра на Сачие, тя е омъжена за Отори Ейджиро.

Шигеру се усмихна.

— Надявам се да се видя с тях на път за дома. За мен ще е удоволствие да разкажа на сестра ви за тази наша среща. Вашият зет предизвиква искреното ми възхищение.

— Сачие пише много често на своята сестра — каза владетелката Маруяма. — От време не време може да получавате по някое съобщение чрез нея.

— Ще го очаквам с нетърпение — каза Шигеру.

Фамилната връзка му подейства успокоително. Поговориха си за семейството на Ейджиро, а след това за рисуване и поезия. После разговорът стана по-личен — той се улови, че споделя с нея тревогата си за добруването на хората, своето желание за справедливост.

— Причината за нашия скорошен сблъсък с Тохан на Изток е фактът, че подчинените му прекосяват границата, измъчват и убиват нашите хора.

Той си спомни за жената от Чигава, която му бе казала, че мнозина от нейната секта — Скритите — диреха убежище в Маруяма; наистина Несуторо, мъжът, когото бе спасил, бе на път за там, заедно с писма от Шигеру, които трябваше да му осигурят безопасност.