Лиан Хърн - Началото (Първа част)

Шигеру не желаеше да мисли за това, докато се подготвяше за битка, в която щеше да му се наложи да отнеме живота на мнозина и в която той самият можеше да не оцелее.

Не се бавиха в Мисуми, прекараха там само една нощ. Шигеру разговаря до късно с Ейджиро и получи неговите уверения, че семейството му ще започне подготовка за война и набиране на воини, доколкото позволява снегът. В случай че Ирие бе постигнал успех с Ногучи, сега вече цялата Средна провинция се готвеше за предстоящото стълкновение. Западните граници бяха защитени от нападение; той реши, че преди края на годината отново ще прати Кийошиге и Харада в Чигава. Щеше му се да знае какво прави Садаму, каква армия е събрал, какви съюзи уговаря… но така поне Кийошиге и Харада щяха да следят какво се случва отвъд границата и да отправят своевременно предупреждение за евентуална предстояща атака. Не беше недоволен от работата през изминалата година. Но най-трудната му задача, подозираше той, щеше да е в Хаги, където негови противници бяха собствените му роднини — баща му и чичовците му.

Шигеру бе твърдо решен да осъществи контрол над крепостта и на втория ден след завръщането си помоли за лична среща със своя баща. Когато пристигна в ранния следобед, майка му вече бе в стаята — тя очевидно възнамеряваше да остане и като цяло той бе доволен от този факт, тъй като знаеше, че може да разчита на нейната подкрепа срещу чичовците си. Беше се разпоредил да не идват; пристигнеха ли в залата, нямаше да ги допуснат. Това бе първият път, в който им се опълчваше така открито, но бе подготвил за тях и по-неприятни заповеди. Чувстваше се достатъчно уверен в своята нараснала популярност и в авторитета си, за да им се противопостави.

Баща му не изглеждаше добре и когато Шигеру го попита за здравето му, той му отвърна, че го тормозели болки в гърба, че уринирал често и по тази причина спял лошо и нямал апетит. Виното само влошавало симптомите му, а настъпващият студ го ужасявал. Въпреки мангалите с дървени въглища, помещението бе много студено. Кожата на баща му бе жълтеникава, а ръцете му трепереха, когато сграбчиха амулетите, които носеше в ръкава си. Донесоха му специален чай, наситен с валериан, който облекчи треперенето, но направи ума му муден и объркан.

Шигеру предаде официалните поздрави от по-далечните родственици и васали и после съобщи на своите родители същността на предприетите от него действия — подготовката за война, споразумението с Араи и Маруяма. Баща му изглеждаше разтревожен, но майка му открито одобри поведението му.

— Трябва да уведомя братята си — рече Шигемори.

— Не, татко, точно това не искам да правиш. Всички тези преговори трябва да се пазят в тайна, докато е възможно. Знам, че според теб чичовците ми са ти оказвали подкрепа, но смятам, че тяхното влияние не е благотворно за клана. Сега вече съм пълнолетен и не е необходимо те да се намесват толкова пряко в нашите дела.

— Можем да ги пратим другаде — отбеляза майка му. — И двамата притежават владения в провинцията, които са окаяно занемарени. В крепостта има твърде много хора… всички тези деца, които не спират да създават. Владетелят Шигеру е прав — вече нямаме нужда от съветите на братята ти. Трябва да слушаш сина си.

Шигеру прие със задоволство съвета на майка си и с неохотното съгласие на баща си незабавно го приведе в действие. На следващия ден извика чичовците си и им съобщи желанията си, без да се впечатли нито от гнева им, нито от аргументите им, и настоя двамата тутакси да се оттеглят в Шимано и Мизутани.

За съжаление, да се отърве от тях, се оказа далеч по-трудно, отколкото той или майка му бяха очаквали. Последваха безкрайни извинения — една от съпругите щяла всеки момент да ражда, някакво дете се разболяло от опасна треска, денят бил неблагоприятен, реката придошла, нямало свободни коне, даже последва леко земетресение. После годината се изтърколи. Празникът трябваше да се чества в Хаги. Когато Шигеру се върна от храма Токоджи в ранните часове на утрото в първия ден от новата година, вече валеше сняг. Валя почти без прекъсване цели шест седмици, откъсна града от останалата част на страната и осуети заминаването на чичовците му.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7459

Издание:

Лиан Хърн. Началото. Втора част

Американска. Първо издание

Редактор: Надежда Делева

Коректор: Антония Михайлова

Технически редактор: Станислав Иванов