Лиан Хърн - Заговорът

— Какво да правим? Да се опитаме ли да избягаме? — с побелели пръсти владетелката Маруяма въртеше трескаво крайчеца на ръкава на робата си.

— Не бива да правите нищо, което може да събуди подозренията на Ийда.

— Значи Шигеру няма да избяга? — гласът на владетелката изтъня като тръстика.

— Предложих му го, но той отказва. Наблюдават го твърде внимателно, а и той чувства, че може да оцелее само ако не проявява и най-малък страх. Трябва да действа така, все едно има пълно доверие на Тохан и на предложения съюз.

— И ще сключи този брак? — повиши тя глас.

— Ще се преструва, че намеренията му са именно такива — рече Шизука предпазливо. — Ако искаме да спасим живота му, и ние трябва да се държим по същия начин.

— Ийда ми прати няколко съобщения, в които настоява да го приема — каза владетелката Маруяма. — Винаги съм му отказвала заради Шигеру — тя се втренчи тревожно в лицето на Шизука.

— Моля ви — възкликна Шизука, — не говорете за тези неща! Бъдете търпелива, бъдете смела. Единственото, което можем да сторим, е да чакаме. Трябва да се преструваме, че не се е случило нищо особено, и да продължим да се готвим за сватбата на Каеде.

— Те ще я използват като претекст да го убият — каза владетелката Маруяма. — Тя е тъй красива и тъй смъртно опасна…

— Не желая да причинявам смъртта на никой мъж — изплака Каеде, — най-малко на владетеля Отори — очите й внезапно плувнаха в сълзи и тя извърна поглед.

— Колко жалко, че не можеш да се омъжиш за владетеля Ийда и да причиниш неговата смърт! — възкликна владетелката Маруяма. Каеде се сви, все едно й бяха зашлевили плесница. — Извини ме — прошепна по-възрастната жена. — Не съм на себе си. Почти не съм спала. Обезумяла съм от страх за него, за дъщеря ми, за себе си, за детето ни. Грубостта ми към теб е незаслужена. Не по твоя вина си попаднала в капана на нашите дела. Надявам се, че няма да мислиш твърде лошо за мен… — тя хвана ръката на Каеде и я стисна. — Ако двете с дъщеря ми умрем, ти оставаш моя единствена наследница. Поверявам ти земята и хората си. Грижи се добре за тях — тя хвърли поглед над реката с блестящи от сълзи очи. — Ако това е единственият начин да спаси живота си, той трябва да се ожени за теб. Но те пак ще го убият…

В крепостната стена в края на градината бяха издялани стъпала до самия ров, където бяха завързани две излетни лодки. В основата на стъпалата имаше порта, която според Каеде най-вероятно се затваряше с падането на нощта, но сега бе отворена. През нея се виждаха ровът и реката. До стената, лениво отпуснати от жегата, седяха двама пазачи.

— Днес там насред водата ще е прохладно — каза владетелката Маруяма. — Лодкарите могат да се подкупят…

— Не ви съветвам, господарке — прекъсна я припряно Шизука. — Избягате ли, ще предизвикате подозрението на Ийда. Нашият шанс е да го залъгваме, че всичко е наред, докато Араи приближи.

— Араи няма да се добере до Инуяма, докато Ийда е жив — възрази владетелката Маруяма. — Нито ще прибегне до обсада. Винаги сме смятали тази крепост за непревземаема. Може да бъде срината само от вътре — тя погледна към кулата. — Държи ни в капан. Сграбчила ни е и не ни пуска. Но въпреки това аз трябва да се измъкна.

— Не предприемайте нищо прибързано — помоли я Шизука.

Марико се върна и се оплака, че е твърде горещо за игра. Сачие я следваше.

— Ще я отведа вътре — рече господарката Маруяма. — Тя има и уроци… — гласът й заглъхна и очите й плувнаха в сълзи. — Бедното ми дете. Бедните ми деца — тя положи длани върху корема си.

— Хайде, господарке — подкани я Ая. — Трябва да си легнете.

Каеде усети как собствените й очи се изпълват със сълзи на състрадание. Камъните на кулата и зидовете наоколо сякаш я затискаха. Пронизителното цвърчене на цикадите парализираше мозъка й; земята като че ли отразяваше непоносимата жега. „Владетелката Маруяма е права“, помисли си тя. Всички те бяха в капан, от който нямаше измъкване.

— Искате ли да се върнем в къщата? — попита я Шизука.

— Нека останем още малко — отвърна Каеде. Хрумна й, че трябва да разговарят за още едно нещо. — Шизука, ти, изглежда, можеш спокойно да влизаш и да излизаш от крепостта. Стражите ти имат доверие.

Шизука кимна:

— Притежавам някои от уменията на Племето в това отношение.

— От всички жени тук ти си единствената, която може да избяга — Каеде се поколеба, без да знае точно как да формулира онова, което чувстваше, че трябва да каже. Накрая заяви направо: — Ако желаеш да си тръгнеш, трябва да го сториш. Не искам да оставаш тук заради мен — после прехапа устни и бързо отмести поглед, тъй като не виждаше как би оцеляла без момичето, на което бе започнала да разчита толкова много.