Лиан Хърн - Заговорът

— Бащата на Такео е бил един от тях, а той самият е роден с необикновени дарби.

— Също като теб — каза Каеде сухо. — И като твоя чичо.

— Много по-големи от нашите — възрази Шизука. — Но си права, ние също сме от Племето.

— Ти си шпионка? Наемна убийца? Затова ли се правиш на моя слугиня?

— Но не се правя, че съм ваша приятелка — отвърна бързо Шизука. — Вече ви казах, че можете да ми имате доверие. Наистина самият Араи ви повери на грижите ми.

— Как да повярвам, когато вече чух толкова много лъжи? — възкликна Каеде и почувства как ъгълчетата на очите й пламнаха.

— Сега ви казвам истината — заяви Шизука тържествено.

За момент Каеде изпадна в шок, който постепенно отмина. Обзе я спокойствие, съзнанието й се проясни.

— Моята сватба с владетеля Отори… била е уредена, за да има основание да пристигне в Инуяма?

— Не от него. Бракът му бе поставен като условие за осиновяването на Такео. Но след като вече бе дал съгласието си, той съзря в това възможност да доведе Такео в крепостта на Тохан — Шизука замълча за момент и после каза много тихо: — Ийда и владетелите Отори може да използват брака с теб като прикритие за смъртта на Шигеру. Това е една от причините, поради които бях изпратена при теб, за да закрилям и двама ви.

— Моята репутация със сигурност винаги е от полза — каза тя горчиво, с пълното съзнание за властта, която мъжете имаха над нея, и за начина, по който я използваха независимо от последствията. Отново й призля.

— Трябва да поседнете за малко — каза Шизука. Храстите бяха отстъпили място на по-открито пространство в градина с гледка над рова и реката към планината отвъд. От другата страна на потока бе построена беседка, която бе поставена така, че да улавя и най-лекия полъх на бриза. Те се отправиха към нея, стъпвайки внимателно по камъните. На пода бяха подредени възглавници и двете седнаха на тях. Течащата вода създаваше усещане за хладина, а сините рибарчета и лястовиците се стрелкаха през беседката, проблясвайки с криле. Във вировете по-нататък растяха лотоси, разтворили своите мораворозови цветове, а досами водата все още цъфтяха тъмносини перуники, чиито листенца бяха почти в един цвят с възглавниците.

— Какво означава „Племето го е изискало“? — попита Каеде, а пръстите й неспокойно потъркваха тъканта под нея.

— Кикута, семейството, към което принадлежи Такео, бяха на мнение, че опитът за убийство ще се провали. Не искаха да го загубят и се намесиха, за да го предотвратят. Чичо ми също участва.

— А ти?

— Не, аз смятах, че поне трябва да се опита. Според мен Такео имаше всички шансове да успее, а докато Ийда е жив, няма да има бунт срещу Тохан.

„Не мога да повярвам, че чувам всичко това“, помисли си Каеде. „Замесена съм в такова предателство. Тя говори за убийството на Ийда с такава лекота, все едно той е селянин или низвергнат от своята класа. Ако някой ни чуе, ще ни изтезават до смърт.“ Въпреки усилващата се жега Каеде потръпна:

— Какво ще правят с него?

— Ще стане един от тях, а животът му ще бъде тайна за нас и за всички.

„Значи никога повече няма да го видя“, помисли си тя.

Откъм пътеката се разнесоха гласове и след малко владетелката Маруяма, дъщеря й Марико и нейната гледачка, съпровождани от Сачие, прекосиха потока и седнаха при тях в беседката. Владетелката Маруяма бе ужасно бледа, а в поведението й се долавяше някаква неясна промяна. Бе загубила част от непоклатимото си самообладание. Тя прати Марико и Ая малко по-нататък да си играят с играчката, която момичето бе донесло със себе си.

Каеде направи усилие да говори нормално.

— Госпожица Марико е прекрасно момиче.

— Не е голяма красавица, но е интелигентна и мила — отвърна майка й. — Прилича повече на баща си. Може да се окаже щастливка. Дори красотата е опасна за една жена. По-добре да не си желана от мъжете — тя се усмихна горчиво и после прошепна на Шизука: — Разполагаме със съвсем малко време. Надявам се, че можем да имаме доверие на госпожица Ширакава.

— Няма да ви издам — обеща Каеде с приглушен глас.

— Шизука, кажи ми какво се случи.

— Такео е прибран от Племето. Това е всичко, което владетелят Шигеру знае.

— Никога не съм предполагала, че Кенджи ще го предаде. Сигурно ударът е бил тежък.

— Шигеру каза, че и бездруго начинанието е било твърде рисковано. Не обвинява никого. Сега основната му грижа е безопасността ви — вашата и на детето.

Първоначално Каеде си помисли, че Шизука говори за дъщеря й Марико, но после забеляза леката руменина по лицето на владетелката Маруяма. Стисна устни и не каза нищо.