Лиан Хърн - Заговорът

— Какво ще стане? — попита Каеде.

— Ще ми се да можех да ви кажа всичко, но е твърде опасно за вас. Просто искам да сте подготвена…

Каеде отвори уста да попита още нещо, но Шизука измърмори:

— Трябва да мълчите — не ме питайте нищо и не говорете с никого. Колкото по-малко знаете, толкова по-малка ще е опасността, която ви застрашава.

Каеде получи скромна стая в края на резиденцията непосредствено до голямото помещение, в което бяха жените с владетелката Маруяма и дъщеря й. И двете помещения имаха излаз към градината, разположена по протежение на южната страна на резиденцията. Каеде чуваше плисък на вода и лекото шумолене на дърветата. През цялата нощ усещаше бдителността на Шизука. Веднъж даже се надигна в постелите и съзря момичето, седнало с кръстосани крака при вратата, почти невидимо на фона на беззвездното небе. В късните часове се обадиха кукумявки, а на зазоряване откъм реката долетяха крясъците на патици и гъски. Започна да вали.

Тя задряма, заслушана в тях, и се събуди от пронизващия грак на гарвани. Дъждът бе спрял и вече бе горещо. Шизука бе облечена. Щом видя, че Каеде е будна, тя коленичи до нея и прошепна:

— Господарке, трябва да се опитам да говоря с владетеля Отори. Бихте ли станали, за да му напишете писмо… стихотворение или нещо друго? Нужна ми е привидна причина да го посетя отново — после продължи с по-висок глас: — Ще донеса мастило, но моята господарка не бива да бъде тъй нетърпелива. Имате цял ден, за да напишете подходящите стихове.

— Какво да напиша? — прошепна Каеде. — Не знам как се пише поезия. Никога не съм се учила.

— Няма значение, нещо за съпружеската любов, за мандаринските патици, символ на верността, такива неща…

Каеде би предположила, че Шизука се шегува, но момичето бе напълно сериозно.

— Помогни ми да се облека — изрече тя повелително. — Да, знам, че е рано, но престани да се оплакваш. Трябва незабавно да напиша на владетеля Отори.

Шизука й се усмихна окуражително.

Каеде написа нещо, без да знае дори какво, и с най-силния си глас нареди на Шизука бързо да го отнесе в квартирата на владетеля Отори. Шизука тръгна с привидна неохота и Каеде я чу да се оплаква тихо на стражите, в отговор на което те се засмяха.

Нареди на прислужницата да й донесе чай и когато го изпи, седна, вперила поглед в градината, и се опита да усмири страховете си и да бъде смела като Шизука. От време на време попипваше с пръсти иглата в ръкава си или хладната гладка дръжка на ножа под робата си. Сети се как Шизука я бе учила да се бие по настояване на владетелката Маруяма. Какво очакваха? Чувстваше се като пионка в играта около нея, но поне се бяха опитали да я подготвят и й бяха дали оръжие.

Шизука се върна след около час с отговор от владетеля Отори — стихове, написани с лекота и майсторство. Каеде се втренчи в тях.

— Какво означават?

— Просто извинение. Трябваше да ви напише нещо в отговор.

— Владетелят Отори добре ли е? — попита тя дежурно.

— Да, много и ви очаква с цялото си сърце.

— Кажи ми истината — прошепна Каеде. Взря се в лицето на Шизука, видя колебанието в очите й. — Господарят Такео… е мъртъв?

— Не знаем — Шизука въздъхна дълбоко. — Налага се да ви кажа. Изчезнал е с Кенджи. Владетелят Отори смята, че Племето го е изискало.

— Какво означава това? — тя усети как чаят, който бе изпила по-рано, се раздвижва в корема й, и даже за момент си помисли, че ще повърне.

— Да се поразходим в градината, докато е още хладно — предложи Шизука спокойно.

Каеде се изправи. Имаше чувството, че ще припадне. Усети как по челото й избиват капки пот, студена и лепкава. Шизука я хвана под ръка и я изведе на верандата, коленичи пред нея и й помогна да си обуе сандалите.

Докато вървяха бавно по пътеката сред дърветата и храстите, бълбукането на потока заглушаваше гласовете им. Шизука приближи устни до ухото на Каеде и прошепна бързо и напрегнато:

— Миналата нощ трябваше да има опит за покушение над Ийда. Араи е на петдесетина километра от тук с огромна армия. Воините монаси в Тераяма са готови да превземат град Ямагата. Тохан могат да бъдат победени.

— Какво общо има това с господаря Такео?

— Той бе определен да извърши убийството. Снощи трябваше да се изкатери в крепостта. Но от Племето го прибраха…

— Такео? Наемен убиец? — Каеде изпита желание да се изсмее на това абсурдно твърдение. Но после си спомни мрака, в който Такео бе потърсил убежище, старанието, с което прикриваше ловкостта си. Даде си сметка, че без да е подозирала какво се таи под повърхността, бе усетила, че има нещо повече. Пое си дълбоко въздух в усилие да се овладее. — Кои са Племето?