Лиан Хърн - Заговорът

— Ти плака за нея първата вечер, когато пристигнахме тук. Сега не бива да даваш никакъв израз на скръб. Не знаеш кой те наблюдава.

Така че скръбта ми остана неизразена, скрита дълбоко в сърцето ми. През нощта безмълвно редях молитвите на Скритите за душите на мама и на сестрите ми. Но не изрекох молитвите за прошка, на които ме бе научила. Нямах никакво намерение да обичам враговете си. Оставих мъката да подхранва желанието ми за отмъщение.

Това бе нощта, в която за последен път видях Фумио. Когато успях да се измъкна от надзора на Кенджи и да се добера за пореден път до пристанището, лодките бяха изчезнали. Научих от другите рибари, че една нощ отплавали, най-накрая тласнати към изгнаничество от високите данъци и несправедливите разпоредби. Според слуховете били избягали в Ошима, откъдето бил коренът на фамилията. На този отдалечен остров бе почти сигурно, че ще се отдадат на пиратство.

Горе-долу по същото време, преди да почнат проливните дъждове, владетелят Шигеру взе да проявява силен интерес към строителство и се зае с плановете си да изгради помещение за чаена церемония в единия край на къщата. Аз отидох с него да избере дървения материал, кедровите стволове, които щяха да поддържат пода и покрива, както и кипарисовите дъски за стените. Мирисът на прясно избичено дърво ми напомни за планината, а дърводелците притежаваха чертите на мъжете от моето село — през повечето време мълчаливи, но винаги готови внезапно да избухнат в гръмък смях, предизвикан от някоя от безкрайните им шеги. Улових се, че неволно съм започнал да говоря постарому, използвайки думи от село, които не бях изричал от месеци. На моменти диалектът ми дори ги разсмиваше.

Владетелят Шигеру проявяваше жив интерес към всички етапи на строителството — от сеченето на дървета в гората до подготовката на дъските и различните начини за изработване на подова настилка. Посетихме многократно склада за дървен материал, придружавани от главния дърводелец Широ — човек, направен сякаш от същия материал като дървото, което обичаше толкова много, брат на кедъра и кипариса. Той говореше за характера и духа на всяко дърво и какво внася то от гората в дома.

— Всяко дърво има свой собствен звук — обясняваше той. — Всяка къща има своя собствена песен…

Мислех си, че само аз знам как може да пее една къща. От месеци слушах песента на дома на владетеля Шигеру, бях чувал как мелодията стихва и преминава в зимна музика, бях слушал тоновете на гредите и стените, когато къщата се притискаше по-силно към земята под тежестта на снега, замръзваше и се топеше, свиваше се и се разширяваше. Сега тя отново пееше с гласа на водата.

Широ ме гледаше така, сякаш знаеше за какво си мисля.

— Чувал съм, че владетелят Ийда е поръчал под, който да пее като славей — рече той. — Но защо някой трябва да кара един под да пее като птица, когато той вече си има собствена песен?

— Каква е целта на един такъв под? — попита владетелят Шигеру уж между другото.

— Страхува се, че може да бъде убит. Това е още едно средство за защита. Никой не може да прекоси този под, без той или васалите му да го чуят, защото подът мигом започва да чурулика.

— И как се прави такъв под?

Възрастният мъж взе едно парче полуготова настилка и обясни как се поставят напречните греди така, че дъските да скърцат.

— Казаха ми, че имали такива в столицата. Повечето хора искат безшумни подове. Няма да харесат такъв, дето издава шумове, веднага ще те накарат да го пренаредиш. Но Ийда не може да спи нощем. Страхува се, че някой ще пропълзи вътре и ще скочи върху него… и сега лежи буден от страх, че подът му ще запее! — той се изкиска на себе си.

— Можеш ли да изработиш такъв под? — попита владетелят Шигеру.

Широ се усмихна към мен.

— Мога да направя под, тъй тих, че дори Такео да не може да го чуе. Значи мога да направя и пеещ под.

— Такео ще ти помогне — обяви господарят. — Той трябва да научи как точно се сглобява.

Не посмях да попитам защо. Вече имах някаква смътна идея, но не исках да я формулирам на глас. Обсъждането се насочи към помещението за чаена церемония и докато ръководеше изработването му, Широ направи и малък пеещ под — дъсчена пътека, която замени верандите на къщата, а аз внимателно наблюдавах поставянето на всяка греда, на всяка дъска и клин.

Известно време Чийо се оплакваше, че писукането й причинява главоболие и че наподобява повече църкане на мишка, отколкото птичи трели. Но накрая домочадието свикна с него и шумовете се превърнаха в част от ежедневната песен на къщата.