Лиан Хърн - Пророчеството

— Жалко, че Отори Такео е мъртъв. Ако бяхте сключили брак с него, името му и връзките на Отори щяха многократно да увеличат силата ви.

Сърцето на Каеде сякаш спря да бие и падна в корема й.

— Не съм чула да е мъртъв — рече, опитвайки се да владее гласа си.

— Е, казвам само какво говорят хората. Не знам подробности. Предполагам, че е най-вероятното обяснение за изчезването му. Може да е само слух.

— Възможно е — каза Каеде, но мислено продължи: „Или наистина лежи мъртъв в някоя нива или в планината, а аз никога няма да науча.“ — Чувствам известна умора, владетелю Сугита. Простете.

— Господарке Ширакава — той се поклони и стана. — Ще поддържаме връзка, доколкото позволява времето. Напролет ви очаквам в Маруяма. Войската на клана ще подкрепи искането ви. Ако настъпи някаква промяна, ще намеря начин да ви уведомя.

Тя обеща да стори същото с едва сдържано нетърпение да го отпрати. Когато най-накрая гостът си тръгна и вече се намираше на безопасно разстояние в постройката за гости, тя извика Шизука, крачейки нервно из стаята, а щом младата жена се появи, Каеде я сграбчи:

— Криеш ли нещо от мен?

— Господарке? — изненадана, Шизука се втренчи в нея. — Какво искате да кажете? Какво се е случило?

— Сугита каза, че Такео вероятно е мъртъв.

— Това е само слух.

— Но ти си го чула?

— Да, само че не му вярвам. Ако беше умрял, щяха да ни уведомят. Толкова сте бледа! Седнете. Не бива да се преуморявате, иначе пак ще ви прилошее. Ще приготвя постелите.

Тя я отведе от приемната в помещението, където спяха. Каеде се свлече на пода, а сърцето й продължаваше да бие до пръсване.

— Толкова ме е страх да не умре, преди да го видя отново.

Шизука коленичи до нея, развърза пояса й, а после й помогна да съблече официалната роба, която носеше.

— Ще ви направя масаж на главата.

Каеде не можеше да се успокои, въртеше глава, дърпаше коси и стискаше и отпускаше юмруци. Ръцете на Шизука не я успокояваха, а просто й напомняха за непоносимия следобед в Инуяма и за последвалите събития. Цялата трепереше.

— Разбери каква е истината, Шизука, трябва да знам със сигурност. Прати съобщение на чичо си. Прати Кондо. Да тръгне незабавно!

— Мислех, че почвате да го забравяте — измърмори Шизука, без да спира да разтрива скалпа на Каеде.

— Не мога да го забравя. Опитах се, но щом чуя името му, всичко се съживява. Помниш ли деня, в който го видях за първи път в Цувано? Влюбих се в него в същия миг. Връхлетя ме треска. Беше като… и сега е… като магия, болест, от която няма да се излекувам. Ти каза, че ще го превъзмогна, но това никога няма да стане.

Челото й гореше под пръстите на Шизука, която попита тревожно:

— Да пратя ли да повикат Ишида?

— Онова, което ме измъчва, е неутолимо желание — изрече глухо Каеде. — А срещу него доктор Ишида е безпомощен.

— Едно желание може да се облекчи съвсем лесно — отбеляза Шизука спокойно.

— Но моето е само за Такео. Нищо и никой друг не може да го утоли. Зная, че трябва да се науча да живея без него. Имам задължения към семейството си, които трябва да изпълня, и ще го сторя. Но ако е мъртъв, трябва да ми кажеш.

— Ще пиша на Кенджи — обеща Шизука — и утре ще изпратя Кондо, макар че всъщност не можем да се лишим от него…

— Прати го! — настоя Каеде.

Шизука направи отвара от върбовите клонки, които бе оставил Ишида, и убеди Каеде да я изпие, но сънят й бе неспокоен и на сутринта бе унила и трескава.

Ишида дойде, сложи й мокса и използва иглите си, като я укори ласкаво, че не се грижи по-добре за себе си.

— Нищо сериозно — обясни той на Шизука, когато двамата излязоха навън. — Ще премине след ден-два. Каеде е твърде чувствителна и изисква прекалено много от себе си.

— Ще приеме да се омъжи само за един човек… което е невъзможно — рече Шизука.

— Бащата на детето?

Шизука кимна.

— Вчера до нея достигна слух, че е мъртъв. Тогава я втресе.

— А-а — погледът в очите му стана замислен и отвлечен.

Тя се запита какво или кого си е спомнил от младостта си.

— Страхувам се от идващите месеци — рече тя. — Щом се озовем засипани отвсякъде с непроходим сняг, тя ще се отдаде на мрачни размисли…

— Имам писмо за нея от владетеля Фудживара. Кани я най-любезно да му гостува за няколко дни. Смяната на обстановката може да повдигне духа й и да я разведри.

— Владетелят Фудживара е неимоверно милостив към тази къща и ни посвещава твърде много внимание.

Докато поемаше писмото, Шизука изрече официалните думи за благодарност съвсем механично. Почувства с невероятна острота присъствието на мъжа до себе си, мимолетното докосване на ръцете им. Отвлеченият поглед в очите му бе запалил нещо в нея. По време на болестта на Каеде двамата бяха прекарали заедно дълги часове и тя бе започнала да се възхищава на неговото търпение и вещина. За разлика от повечето мъже, които бе познавала, беше много мил.