Лиан Хърн - Пророчеството

Няколко дни преди зимното слънцестоене Кондо дойде при нея с вестта, която очакваше.

— Владетелят Сугита от Маруяма е тук с неколцина свои хора.

Тя ги посрещна с радост. Те благоговееха пред паметта на владетелката Маруяма и бяха свикнали да гледат жена в ролята на водач. Особено щастлива бе да види Сугита, когото помнеше от пътуването до Цувано. Той ги бе оставил там и се бе прибрал у дома, за да предотврати всякакви посегателства над владението в отсъствието на господарката Маруяма. Дълбоко опечален от смъртта й, бе твърдо решен да се погрижи волята й да бъде изпълнена. Човек с голяма вещина по практическите въпроси, Сугита бе донесъл ориз и разни други провизии.

— Няма да добавям към грижите ви — рече той на Каеде.

— Те не са чак толкова тежки, че да не можем да нагостим стари приятели — излъга тя.

— Всички ще страдат тази зима — отвърна той мрачно. — Бурите, смъртта на Ийда, кампаниите на Араи… Реколтата е нищожна част от онова, което трябва да бъде.

Каеде го покани да яде с нея — нещо, което не бе сторила с никого от останалите, които оставяше на грижите на Шоджи и Кондо. Поговориха малко за събитията в Инуяма и после надълго и нашироко за наследството Маруяма. Той се отнасяше към Каеде с уважение, зад което се усещаха привързаност и близост, все едно бе неин чичо или братовчед. Тя се чувстваше спокойна в негово присъствие — не го застрашаваше по никакъв начин, но той я възприемаше с подобаваща сериозност.

Когато свършиха да ядат и съдовете бяха прибрани, Сугита каза:

— Желанието на моята господарка бе да види владението предоставено на вашите грижи. С радост получих съобщението ви, че възнамерявате да заявите претенциите си относно наследството. Пристигнах незабавно, за да ви уведомя, че ще ви помогна — мнозина от нас ще го сторят. Трябва да започнем да планираме действията си преди пролетта.

— Такова е и моето намерение, затова ще имам нужда от цялата помощ, която бих могла да получа — отвърна Каеде. — Нямам представа, откъде да започна. Възможно ли е просто да получа земите? Чия собственост са те понастоящем?

— Ваша — отвърна той. — Вие сте следващата наследница и нашата господарка заяви желанието си владението да бъде ваше. Но някои други хора също предявяват претенции за него — основният ви съперник е доведената дъщеря на владетелката Маруяма, която е омъжена за братовчед на владетеля Ийда. Араи засега не е успял да се справи с него и той разполага с внушителна сила — хора на Тохан, избягали от крепостта Ногучи при падането й, както и недоволни Сейшуу, които не виждат причина да се подчинят на Араи. Те ще изкарат зимата в далечния Запад, но напролет ще поемат към Маруяма. Ако не действате бързо и дръзко, владението ще бъде превзето и унищожено.

— Обещах на господарката Наоми, че няма да допусна това да се случи — каза Каеде, — но нито знаех какво точно обещавам, нито как да го постигна.

— Има много хора, които са готови да ви помогнат — рече той, приведе се напред и продължи шепнешком: — Изпратен съм от нашия съвет на старейшините да ви помоля да дойдете при нас, и то скоро. Владението процъфтяваше под управлението на господарката Наоми; всички разполагахме с достатъчно храна, дори най-бедните не гладуваха и имаха какво да дадат на децата си. Търгувахме с Голямата земя, копаехме сребро и мед, поставихме началото на множество леки промишлености. Съюзът между владетеля Араи, владетеля Отори Шигеру и Маруяма щеше да разпростре това благоденствие из цялата Средна провинция. Искаме да спасим каквото можем от този съюз.

— Възнамерявам да посетя владетеля Араи през пролетта — каза Каеде. — Тогава ще уредя официално нашия съюз.

— В такъв случай едно от условията ви трябва да е да ви подкрепи в претенциите ви за Маруяма. Само Араи разполага с достатъчно сила, за да убеди доведената дъщеря и съпруга й да се оттеглят без бой. А ако се стигне до сражение, единствено неговата армия е достатъчно голяма, за да ги победи. Налага се да действате бързо; веднага щом пътищата бъдат отворени отново, трябва да отидете в Инуяма и после, с вече осигурената подкрепа на Араи, да дойдете при нас — той впери поглед в нея, усмихна се и каза: — Съжалявам, не искам да изглежда, че ви се налагам по какъвто и да било начин, но се надявам да приемете съвета ми.

— Ще го сторя — каза тя. — Такива бяха и моите планове за действие, но с вашата подкрепа вече се чувствам истински насърчена.

Продължиха да обсъждат колко мъже може да събере Сугита, и той обеща да предаде владението единствено на нея. Каза, че ще си тръгне на следващия ден, тъй като иска да се прибере в Маруяма преди Нова година. После добави уж между другото: