Лиан Хърн - Пророчеството

— Аяме, отведи посетителите в помещението за гости — каза. — Поднеси им чай и храна. Най-хубавият чай в най-красивите съдове. Когато приключат с яденето, помоли водачът им да дойде тук и да разговаря с мен. Хана, ако си готова, ела да седнеш до мен.

Шизука помогна на Аи да си облече робата и бързо среса косите й.

— Ще се скрия, така че да мога да чувам — прошепна тя.

— Отвори капаците, преди да излезеш — каза Каеде. — Нека се насладим на последните слънчеви лъчи.

Навън дъждът бе спрял и капризното слънце хвърляше сребриста светлина над градината и в стаята.

— Аз какво да правя? — попита Хана и коленичи до Каеде.

— Щом мъжете влязат, трябва да се поклониш в същия миг, в който го правя и аз. После, докато говоря, стоиш, без да помръдваш, и се стараеш да изглеждаш колкото се може по-красива.

— Това ли е всичко? — попита Хана разочарована.

— Наблюдавай мъжете, изучавай ги скришом. После ще ми кажеш какво мислиш за тях. Ти също, Аи. Не бива да изразявате никакви чувства, няма да реагирате на нищо — ще стоите като статуи!

Аи отиде и коленичи от другата страна на Каеде. Трепереше, но успя да се успокои.

Последните лъчи на слънцето нахлуха в стаята, осветявайки танцуващите из въздуха прашинки и трите момичета. Откъм градината се чуваше наскоро почистеният водопад, подсилен от дъжда. От една скала се стрелна сянка с окраската на синьо рибарче и се устреми към водата.

Откъм помещението за гости долитаха приглушените гласове на мъжете. Каеде имаше чувството, че долавя непознатия им мирис. Това я напрегна. Изпъна гръб и съзнанието й се вледени. Щеше да противопостави на силата им своята собствена. Спомни си колко лесно можеха да се простят с живота си.

Не след дълго чу гласа на Аяме, която съобщи на мъжете, че господарката Ширакава очаква да ги приеме. Водачът им и един от спътниците му се приближиха до главната постройка и се качиха на верандата. Аяме коленичи на прага на стаята; васалът също коленичи отвън. Щом другият мъж прекрачи прага, Каеде го остави да ги види и трите и после се поклони, опирайки чело в пода. Хана и Аи сведоха глави заедно с нея. После пак така едновременно сестрите вдигнаха глави и изпънаха рамене.

Воинът коленичи и обяви:

— Аз съм Акита Цутому от Инуяма. Изпратен съм при господарката Ширакава от владетеля Араи — сведе глава в поклон и застина.

Каеде каза:

— Добре дошли, владетелю Акита. Благодарна съм на вас за това изнурително пътуване и на владетеля Араи, задето ви е пратил. С нетърпение очаквам да науча как бих могла да му служа — после добави: — Можете да се изправите.

Той го стори и тя го изгледа открито. Знаеше, че в присъствието на мъже от жените се очаква да стоят със сведен поглед, но тя вече почти не се чувстваше жена. Запита се мислено дали някога щеше да се върне към тази част от себе си. Даде си сметка, че Хана и Аи също са се втренчили в Акита с непроницаеми погледи.

Той наближаваше средна възраст; косите му бяха все още черни, но вече бяха почнали да оредяват. Носът му бе малък, но леко извит, като клюн на птица, и му придаваше хищен вид, смекчен от добре оформена уста с плътни устни. Дрехите му бяха измърсени от пътуването, но с добро качество. Ръцете му бяха квадратни, с къси пръсти и силни широки палци. Каеде предположи, че е делови човек, но и заговорник, способен на измама. Нищо в него не й даваше основание да смята, че може да му се довери.

— Владетелят Араи се интересува от здравето ви — рече той, огледа последователно другите две сестри, след което отново впери поглед в Каеде. — Пристигна вест, че сте болна…

— Вече съм добре. Можете да благодарите на владетеля Араи за загрижеността.

Той сведе леко глава. Изглеждаше смутен, сякаш се чувстваше по-непринудено сред мъже, отколкото сред жени, и не беше сигурен как трябваше да се държи с нея. Тя се запита доколко можеше да е наясно с положението й и дали знаеше истинската причина за неразположението й.

— Посрещнахме с прискърбие вестта за смъртта на владетеля Ширакава — продължи той. — Владетелят Араи е загрижен от факта, че ви липсва закрила, и държи да заяви недвусмислено, че ви смята за свой близък съюзник, все едно сте част от семейството му… — Хана и Аи обърнаха глави една към друга, размениха погледи и после възобновиха безмълвното си наблюдение. Това като че ли още повече смути Акита. Той се прокашля. — В този смисъл владетелят Араи би желал да приеме вас и сестрите ви в Инуяма, за да обсъдите съюза и бъдещето на владетелката Ширакава…