Сам Крайстър - Пророчеството Венеция

В памет на Стюарт Уилсън.

Като любима приказка, която много обичаш и никога не забравяш.

1

В НАШИ ДНИ

КОМПТЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС

Полунощ. През свалените прозорци на лъскавия черен буик дъни хип-хоп. Минувачите по все още мокрия от дъжда тротоар се обръщат да видят колата. Но Том Шаман не вижда и не чува нищо. Той е в транс. Вглъбен в мислите си.

Около метър и деветдесет висок, Том има сиви буреносни очи и гъста черна коса. Благодарение на работата, която му позволява да тренира по два часа всеки ден, телосложението му е на боксьор тежка категория.

В момента обаче и двегодишно дете може да го победи.

Току-що е излязъл от мизерния апартамент под наем на булевард „Алондра“, където една италианска емигрантка издъхна от рак пред очите му. Преди броени часове Розана Романо навърши сто години. Нямаше поздравителни картички и подаръци. Никой не дойде да ѝ честити. Единствените ѝ посетители бяха лекарят, Том, а сега и съдебният патолог. Тъжен начин да завършиш едно столетие на земята.

Отчаян вик от отсрещния тротоар изкарва Том от мрачните размисли.

В уличката до една закусвалня за пържени пилета група мъже вдигат повече шум, отколкото е здравословно. Том е на средата на платното, когато осъзнава, че пресича.

– Ей! Какво става там?

Викът му привлича вниманието и едно лице се обръща към него в сумрака. Едър мъжага, облечен като ОГ – „оригинален гангстер“.

– Не се меси, пич! Това не ти влиза в работата. – Мъжагата стиска юмрук, за да му покаже, че говори сериозно. – Ако ти е мил животът, изчезвай.

Изчезването не е в стила на Том Шаман. Когато гангстерът се вмъква в тъмната уличка, Том тръгва след него. Там трима пребиват един. И някакъв дебелак с голяма уста държи нож.

Том се приближава и с добре прицелен ритник избива ножа от ръката му.

Биячите се вцепеняват от изненада. Само след секунда и тримата се нахвърлят върху Том.

Някой го фрасва по главата. Друг го изритва в бедрото. Не му пука – вече подскача на пръсти, а кръвта му кипи от адреналин. Прикляква, за да избегне един месест десен юмрук, след което с един удар нокаутира дебелака с ножа. Кроше като това може да спре цял камион и да пробие радиатора му.

Татуирани ръце стискат гърлото му в нескопосана хватка. Той вдига нападателя върху дясното си рамо и го стоварва върху близката стена.

Третият бандит се опитва да го изрита. Непохватно и слабо. Ударът няма достатъчно сила. Том хваща обувката му, натиска изпънатия крак и усеща как коляното поддава. Нападателят пада скимтейки на земята, но онзи с татуировките на ръцете отново е скочил на крака, превъзбуден от адреналина. Сега той държи нож.

Размахва го наляво-надясно, както правят злодеите във филмите.

Грешка.

Голяма грешка.

Том прави крачка напред. Премества тежестта си. И нанася страничен ритник в главата на бандита.

Двама обезвредени. Остава един. И този един не смята да се пробва повече.

– Копеле! – изкрещява, докато се отдалечава с куцукане, стискайки изкълченото си коляно. – Знаем кой си, побъркан кучи син!

Свива пръстите на едната си ръка, сякаш държи пистолет, и ги насочва към Том.

– Ще те открием и ще ти гръмнем коленцата!

Том не обръща внимание на заканите. Навежда се над жертвата и се опитва да прецени състоянието ѝ.

Младо момиче, на петнайсет, максимум седемнайсет. Дрехите ѝ са разкъсани и е повече от очевидно какво се е случило. На бледата светлина Том вижда кръв и рана на главата, което обяснява защо е в безсъзнание.

Обажда се на 911 и казва да изпратят линейка и полицейски патрул. Затваря и проверява дишането на момичето. Съвсем слабо е. Не смее да я мести, в случай че има травми на врата. Покрива я с якето си. Дано линейката да дойде скоро.

Едрият бандит лежи неподвижно. Нищо чудно. Това кроше беше най-доброто, което някога е нанасял. Късметлийски удар. Другият нападател също не мърда. Двамата са около трийсетте, гангстери ветерани, с провиснали дънки, футболни фланелки и червени кърпи на главата – цветовете на „Кървавите“, местната негърска банда на Комптън.

Том ги обръща по гръб. Мъртви са.

Това откритие го шокира. Дори не е необходимо да проверява пулса им. Ножът стърчи от корема на дебелака и половината му черва са навън.

Другият младеж няма нито една рана, но главата му е грозно изкривена на една страна, а очите – отворени и мътни.