Лиан Хърн - Пророчеството

Очите й плувнаха в сълзи. Знаеше, че съзнанието й е замъглено, но беше сигурна, че детето вече го няма. Усети как ръката на Шизука се махна и после отново се върна с леко затоплена кърпа, за да избърше лицето й.

— Господарке! — рече Шизука. — Господарке Каеде!

Девойката се опита да раздвижи собствената си ръка, но тя сякаш бе скована и в нея също усещаше някакви бодежи.

— Не се движете — каза Шизука. — Доктор Ишида, лекарят на владетеля Фудживара, в момента ви лекува. Сега вече ще се оправите. Не плачете!

— Нормално е — чу тя да казва лекарят. — Онези, които са се доближили до смъртта, винаги плачат, когато ги връщат… от радост ли, от мъка ли, никога не съм можел да разбера…

Самата Каеде също не знаеше. Сълзите се стичаха и когато накрая спряха, тя потъна в сън.

През следващите няколко дни спеше, събуждаше се, хапваше малко и отново заспиваше. После почна да спи по-малко, но лежеше със затворени очи, заслушана в шумовете на къщата. Чу гласа на Хана, който започваше да звучи по-самоуверено, нежния тон на Аи, чу как Шизука пееше и хокаше Хана, която не се отделяше от нея и я следваше като сянка, опитвайки се да й угоди. Беше къща на жени — мъжете стояха на разстояние, — жени, които си даваха сметка, че са били на ръба на бедствието, че все още не са в безопасност, но засега са оцелели. Есента бавно преминаваше в зима.

Единственият мъж наоколо бе лекарят, който бе отседнал в постройката за гости и я посещаваше всеки ден. Беше дребен и пъргав, с дълги пръсти и тих глас. Каеде започна да му се доверява, чувствайки, че той не я съди. Не я смяташе за добра или лоша, не си служеше с подобни определения. Единственото, което искаше, бе да я види оздравяла.

Той използваше похвати, които бе усвоил на Голямата земя — сребърни и златни игли, каша от листа на еньовче, която се гореше върху кожата, и чай от върбови кори. Той бе първият неин познат, който бе ходил там. Понякога лежеше и слушаше гласа му, докато той разправяше на Хана истории за животните, които бе видял, за огромните китове в океана и за мечките и тигрите на сушата.

Когато вече можеше да става и да излиза, доктор Ишида предложи да се изпълни церемония за загубеното дете. Каеде бе отнесена в храма в паланкин и там остана дълго на колене пред светилището в чест на Джизо — божеството, което се грижеше за водните деца, които умираха, преди да се родят. Скърбеше за детето, заченато и умъртвено сред насилие, чийто живот се бе оказал тъй кратък. При все това бе дете, заченато в любов.

„Никога няма да те забравя“, обеща тя в сърцето си и отправи молитва следващия път преходът му да е по-безопасен. Чувстваше, че духът му сега е в покой, докато поемеше отново своя път в живота. Отправи същата молитва и за детето на Шигеру, осъзнавайки, че тя е единственият човек освен Шизука, който знаеше за неговия кратък миг на съществуване. Сълзите й рукнаха отново, но когато се върна вкъщи, наистина почувства, че се е освободила от тежко бреме.

— Сега трябва да се върнете към живота — каза й доктор Ишида. — Млада сте, ще се омъжите и ще имате други деца.

— Мисля, че съм орисана да нямам съпруг — отвърна Каеде.

Той се усмихна, приемайки думите й като шега. „Разбира се, помисли си тя, че е шега.“ Жени с нейното положение, с нейния ранг винаги се омъжваха или бяха омъжвани за онзи, който предлагаше най-изгодния съюз. Но подобни бракове се уреждаха от бащата или от главата на клана, или от върховния господар, а тя изведнъж се бе оказала без всички тях. Баща й бе мъртъв, както и повечето му васали. Кланът Сейшуу, към който принадлежаха както фамилията Маруяма, така и фамилията Ширакава, бе изцяло обсебен от политическите вълнения и смут, последвали падането на Тохан и неочакваното издигане на Араи Дайичи. Кой щеше да й каже какво да прави? Може би сега вече Араи? Трябваше ли да сключи официален съюз с него, признавайки го за свой върховен господар, и какви бяха преимуществата и недостатъците на един такъв ход?

— Станахте много сериозна — рече доктор Ишида. — Може ли да ви попитам какво занимава мислите ви? Помъчете се да избягвате тревогите.

— Трябва да реша какво да правя.

— Предлагам да не правите нищо, докато не укрепнете. Зимата ще настъпи скоро. Трябва да си почивате, да се храните добре и много да внимавате да не настинете.

„Освен това трябва да укрепя владенията си, да се свържа със Сугита Харуки в Маруяма и да го уведомя, че възнамерявам да си поема наследството, както и да намеря пари и храна за хората си“, помисли си тя, но не го изрече на глас пред Ишида.