Лиан Хърн - Пророчеството

— Откупих си няколко месеца живот — казах с нотка на презрение към самия себе си. — В избора ми няма благородство, освен ако не изпълня желанието на Шигеру. Даже едва ли може да се нарече избор, тъй като животът ми с Племето отиваше към своя край. Колкото до принадлежността ми към клана Отори, тя се основава единствено на осиновяването, което ще се оспорва от всички…

Нова усмивка озари лицето на игумена, а в очите му светеха разбиране и мъдрост.

— Няма по-основателна причина от волята на Шигеру.

Чувствах, че знае още нещо, което възнамеряваше да сподели с мен по-късно, но докато си го помисля, чух нечии стъпки, които приближаваха. Неволно се напрегнах, но после разпознах стъпките на Норио, този път малко по-тежки, тъй като носеше сандъчето и меча. Той плъзна вратата встрани, влезе и тутакси коленичи. Остави сандъчето и меча върху рогозката. Не извърнах глава, но чух тихия звук, който издадоха. Пулсът ми се ускори от връхлетелите ме чувства — смесицата от радост и страх, че отново ще държа в ръце Джато.

Норио постави скъпоценните предмети пред игумена, където и аз можех да ги виждам. Бяха увити в парчета вехт плат, така че мощта им бе замаскирана. Игуменът разви Джато, хвана го с две ръце и го протегна към мен. Аз го поех по същия начин, вдигнах го над главата си и му се поклоних, усещайки хладната позната тежест на ножницата. Копнеех да издърпам меча и да събудя стоманената му песен, но нямаше да го направя в присъствието на игумена. Поставих го почтително на пода до себе си, а в това време той отвори сандъчето. От него се разнесе мирис на седефче. Разпознах го незабавно. Наистина бе онова, което бях носил пред очите на Кенджи нагоре по планинската пътека, мислейки го за подарък за храма. Нима Кенджи наистина не е подозирал какво е било съдържанието му?

Възрастният човек вдигна един от свитъците и ми го подаде.

— Трябва да прочетеш първо този. Така ми каза Шигеру — щом го поех, игуменът добави с внезапно дълбоко вълнение: — Не мислех, че този момент някога ще настъпи.

Взрях се в очите му. Дълбоко разположени върху старческото му лице, те бяха искрящи и пълни с живот като на двайсетгодишен. Той срещна погледа ми невъзмутимо и аз тутакси разбрах, че не е подвластен на неустоимия сън на Кикута. В далечината една от малките камбани удари три пъти. Представих си монасите по време на молитва, на медитация. Усетих духовната сила на това свещено място, съсредоточена и отразена в личността на стареца пред мен. Отново почувствах прилив на признателност към него, към вярата, която го поддържаше, към Небесата и различните божества, които въпреки моето неверие, изглежда, бяха взели живота ми под своя закрила.

— Прочети го — подкани ме той. — Останалото можеш да проучиш по-късно, но прочети този сега.

Развих свитъка и се втренчих мрачно в текста. Разпознах почерка на Шигеру и йероглифите, между тях и собственото си име, но думите не ми предаваха никакъв смисъл. Очите ми се плъзнаха надолу и после нагоре по колоните; развих още малко и се озовах насред океан от имена. Това, изглежда, бе някакво родословие, подобно на онези, които Госабуро ми разясняваше в Мацуе. След като го проумях, започнах бавно да го разгадавам. Върнах се към началния текст и внимателно го прочетох отново. После трети път. Вдигнах поглед към игумена:

— Вярно ли е?

Той се засмя тихо:

— Изглежда, че е така. Не виждаш собственото си лице, тъй че няма как да откриеш доказателството върху него. Ръцете ти може да са на Кикута, но чертите ти до една са на Отори. Майката на баща ти е работила като шпионка за Племето. Била е наета от Тохан и пратена в Хаги, когато Шигемори — бащата на Шигеру — е бил още юноша. Последвала е връзка, очевидно без одобрението на Племето. Резултатът е бил баща ти. Баба ти трябва да е била доста изобретателна — не е казала на никого, била е омъжена за един от братовчедите й и детето е било отгледано и възпитано като Кикута.

— Шигеру и баща ми са били братя? Той е бил мой чичо?

— Трудно би могло да се отрече, като се има предвид как изглеждаш. Когато те е видял за първи път, Шигеру е бил поразен от приликата ти с по-малкия му брат Такеши. Разбира се, двамата братя са си приличали. Сега, ако косите ти бяха по-дълги, щеше да си копие на Шигеру като младеж.

— Как е разбрал всичко това?

— Отчасти от историята на собственото си семейство. Баща му е подозирал, че жената, с която е имал връзка преди толкова години, е била заченала от него, и преди смъртта си го е споделил с него. Останалото Шигеру е разгадал сам. Следите на баща ти са го отвели в Мино, където е разбрал, че след смъртта му се е родил син. Баща ти вероятно е изстрадал част от съмненията и противоречията, които измъчват и теб. Макар и отгледан като Кикута и независимо от уменията си, които дори според мерилото на Племето са били впечатляващи, той се е опитал да избяга от тях. Само по себе си това предполага, че кръвта му е била смесена и че е бил лишен от фанатизма на един истински член на Племето. Шигеру е започнал да събира сведения за Племето, откакто се е запознал с Муто Кенджи. Двамата са се срещнали в Ямагата; Кенджи се е оказал на мястото на сражението и е станал свидетел на смъртта на Шигемори — той сведе поглед към Джато. — Взел е този меч и го е дал на Шигеру. Може и да са ти разказали тази история.