Лиан Хърн - Пророчеството

— Един ден ще трябва да се омъжиш. Догодина може да се наложи да отидеш в Инуяма и да останеш за известно време.

— И аз ли? — попита Хана.

— Може би — отвърна Каеде. — Много мъже ще желаят да се оженят за вас.

„Заради съюза с мен“, помисли си тя, натъжена, че щеше да й се наложи да използва сестрите си по този начин.

— Ще отида само ако Шизука дойде с нас — заяви Хана.

Каеде се усмихна и я прегърна отново. Нямаше смисъл да й обяснява, че докато Араи е там, Шизука никога не би могла да отиде безпрепятствено в Инуяма.

— Иди и кажи на Шизука да дойде. Аяме, ти по-добре виж с какво можем да нахраним тези мъже довечера.

— Радвам се, че им казахте утре да си вървят — рече Аяме. — Едва ли бихме могли да си позволим да ги храним по-дълго. Свикнали са да ядат до насита — тя поклати глава. — При все това, господарке Каеде, длъжна съм да ви заявя, че според мен баща ви нямаше да одобри поведението ви.

— Не, не си длъжна — отвърна рязко Каеде. — И ако искаш да останеш в това домакинство, повече не си позволявай да ми говориш по този начин.

Стресната от тона й, Аяме отстъпи уплашено.

— Господарке Ширакава — рече тя глухо, падна на колене и запълзя заднешком към вратата.

Скоро след това пристигна Шизука с лампа в ръка, тъй като вече се здрачаваше. Каеде нареди на сестрите си да отидат да се преоблекат.

— Какво успя да чуеш? — попита тя, когато момичетата излязоха от стаята.

— Достатъчно, а и Кондо ми разказа какво е казал владетелят Акита, след като се върна в помещението за гости. Смятал, че в тази къща действала някаква свръхестествена сила. Вие сте го ужасили. Казал, че сте като есенния паяк, златен и смъртоносен, който тъче паяжина от красота, за да пленява в нея мъже.

— Доста поетично — отбеляза Каеде.

— Да, и Кондо смята така.

Каеде си представи ироничния блясък в очите му. Един ден, обеща си тя, този човек щеше да я гледа без тази ирония. Щеше да я приема насериозно. Всички те щяха да го правят… тези мъже, които се смятаха за толкова могъщи.

— А моят заложник, Сонода Мицуру, и той ли е ужасен?

— Вашият заложник! — засмя се Шизука. — Как посмяхте да го предложите?

— Сгреших ли?

— Не, напротив, това го накара да смята, че сте много по-силна, отколкото са предполагали първоначално. Момчето е малко разтревожено, че трябва да остане тук. Къде възнамерявате да го настаните?

— Шоджи може да го вземе в своята къща и да се грижи за него. Аз със сигурност не го искам тук — Каеде млъкна за момент и после продължи с нотка на горчивина: — С него ще се държат много по-добре, отколкото с мен навремето. А ти? Смяташ ли, че може да представлява някаква опасност за теб?

— Араи сигурно знае, че все още съм с вас — отвърна Шизука. — Не смятам, че младежът ме застрашава по някакъв начин. Вуйчо му, владетелят Акита, сега ще бъде внимателен и ще гледа да не ви разстройва. Вашата сила закриля и мен… и всички нас. Араи вероятно е очаквал да ви завари покрусена от скръб и отчаяно нуждаеща се от помощта му. Само че ще чуе съвсем различна история. Казах ви, скоро ще има вести.

— В такъв случай кой е следващият, когото ще очакваме?

— Предполагам, че преди началото на зимата ще пристигне и някой от Маруяма в отговор на проводените от Кондо пратеници.

Каеде се надяваше на същото; мисълта й често се връщаше към последната й среща с нейната родственица и даденото тогава обещание. Баща й я бе предупредил, че ще й се наложи да се бие за това наследство, но тя все още не беше наясно кои бяха истинските й противници, нито как да води тази война. Кой щеше да я научи, кой щеше да предвожда армията от нейно име?

На следващия ден се сбогува с Акита и хората му, благодарна, че престоят им бе толкова кратък, и посрещна с добре дошъл племенника му, след което повика Шоджи и му го предаде. Беше наясно с въздействието си върху младежа — той не можеше да откъсне очи от нея и трепереше в нейно присъствие, — но я интересуваше единствено и само като неин заложник.

— Гледай винаги да се занимава с нещо — нареди тя на Шоджи. — Отнасяй се добре с него, проявявай нужното уважение, но не му позволявай да научава твърде много за нашите дела.

През следващите няколко седмици при портата й взеха да пристигат мъже. Бяха пуснати тайни съобщения, че наема воини. Идваха поотделно или по двама-трима, но никога на големи групи. Това бяха мъже, чиито господари бяха починали или загубили собствеността си, блуждаещи останки от години война. Двамата с Кондо им бяха подготвили изпитания — тя не желаеше измамници или глупци, — но не върнаха много, тъй като повечето от тях се оказаха опитни бойци, които с настъпването на пролетта щяха да се превърнат в ядрото на собствената й армия. Въпреки това бе загубила надежда, че ще може да осигури храна и подслон за всички през дългата зима.