Лиан Хърн - Пророчеството

На следния ден жените от къщата взеха свещи, тамян и фенери, мандарини, сушени сливи и сладки кестени и отидоха до местността, където река Ширакава извираше от поредица подземни пещери. Тук те изпълниха свои ритуали пред скалата, която водата бе изваяла във формата на Бялата богиня. Вътре не трябваше да влизат мъже — стореха ли го, планината можеше да се срути и Ширакава да бъде затрупана. Зад светилището, при входа към пещерата, живееха възрастни хора — мъж и жена, но само старицата влизаше вътре да отнесе приношения на богинята. Каеде коленичи върху влажния камък, заслушана в старческия глас, който редеше думи, чийто смисъл й бе непознат. Помисли си за майка си и за владетелката Маруяма и помоли за тяхното застъпничество и помощ. Осъзна колко много означаваше за нея това свято място, и почувства, че богинята бди над нея.

На следващия ден отиде на посещение при владетеля Фудживара. Хана бе горчиво разочарована, че трябва да си остане вкъщи, и се разплака, когато й се наложи да се сбогува не само с Каеде, но и с Шизука.

— Разделяме се само за два дни — успокои я Каеде.

— Защо да не дойда с вас?

— Владетелят Фудживара не те е поканил. Освен това там няма да ти хареса. Ще трябва да се държиш прилично, да говориш на официален език и да седиш неподвижно почти през целия ден.

— И на теб ли ще ти е неприятно?

— Да, струва ми се — въздъхна Каеде.

— Но поне ще си хапнеш вкусна храна — каза Хана и добави с копнеж: — Яребица!

— Ако ние ядем при него, за теб тук ще има повече.

Всъщност това бе една от причините да се радва, че ще отсъства известно време, защото, колкото и да оглеждаше запасите от храна и да изчисляваше дните до края на зимата, беше пределно ясно, че всичко заделено ще свърши преди настъпването на пролетта.

— Освен това някой трябва да забавлява младия Мицуру — добави Шизука. — Трябва да се погрижиш да не тъгува прекалено за дома си.

— Това може да го свърши Аи — отвърна троснато Хана. — Той харесва нея.

Каеде също го бе забелязала. Сестра й не бе споделила дали момчето й допада, но тя бе срамежлива за такива неща, а и бездруго, помисли си Каеде, какво значение имаха нейните чувства? Аи скоро трябваше да бъде сгодена. Тази година ставаше на четиринайсет. Можеше да се окаже, че Сонода Мицуру е добра партия, ако вуйчо му го осинови, но тя нямаше да даде сестра си евтино.

„Само след година ще се редят на опашка за брак с момичетата от фамилията Ширакава“, каза си тя.

Аи бе поруменяла от репликата на Хана.

— Пази се, сестричке — каза тя, прегръщайки Каеде. — Не се тревожи за нас. Аз ще имам грижата тук всичко да е наред.

— Не сме толкова далеч. В случай на нужда прати да ме повикат — не се сдържа и добави: — Ако пристигне съобщение за мен или пък Кондо се върне, ме уведоми незабавно.

Пристигнаха в имението на владетеля Фудживара в ранния следобед. От сутринта времето бе меко и облачно, но още докато пътуваха, вятърът се обърна на североизток и застудя.

Посрещна ги Мамору, който предаде поздравите на благородника и ги поведе не към помещението за гости, където бяха стояли предния път, а към друга, по-малка постройка, чиято декорация не бе тъй пищна, но в очите на Каеде изглеждаше още по-красива заради елегантната си простота и приглушените багри. Каеде беше признателна за тази съобразителност, тъй като стаята, в която тайната й бе разкрита пред баща й, я изпълваше с неистов ужас и я караше да си представя неговия гневен призрак.

— Владетелят Фудживара предположи, че тази вечер господарката Ширакава ще предпочете да си почине — каза тихо Мамору. — Той ще ви приеме утре, ако това ви е удобно.

— Благодаря — отвърна Каеде. — Моля, кажете на владетеля Фудживара, че съм изцяло на негово разположение. Ще сторя каквото пожелае.

Тя вече усещаше скритото напрежение. Мамору бе изрекъл името й без колебание и се беше взрял в нея за миг, когато пристигнаха, сякаш се бе опитал да установи някаква промяна, но оттогава не я бе погледнал нито веднъж. Тя обаче знаеше колко внимателно я наблюдава, макар и да не му личеше. Изпъна рамене, изправи гръб и го изгледа с едва доловимо презрение. Нека я изучаваше, колкото си иска, заради ролите си на сцената. Завинаги щеше да си остане само нейна имитация и нищо повече. Не я интересуваше какво си мислеше за нея. Но мнението на Фудживара я засягаше дълбоко. „Сигурно ме презира, каза си тя, но покаже ли го дори и с моментно трепване на вежда, ще си тръгна незабавно и никога повече няма да го видя независимо от всичко, което би могъл да стори за мен.“