Лиан Хърн - Пророчеството

Изпита искрено облекчение, че срещата се отлагаше за следващия ден. Посети ги Ишида, измери й пулса и погледна очите й. Каза, че ще приготви нов вид чай за пречистване на кръвта и за укрепване на корема, и я помоли на другия ден да изпрати Шизука до личните му помещения, за да й го даде.

Имаше приготвена гореща вана, в която Каеде се стопли не само от водата, а и от обзелата я завист заради количеството дърва, с които бе сгрята. После им поднесоха вечеря прислужници, които почти не говореха.

— Традиционната зимна храна за дами! — възкликна Шизука, щом видя деликатесите за сезона: суров спарид 11 11 Спарид — вид риба, смятана за деликатес; перила — вид билка от семейството на ментата. — Б.пр. и сепия, печена змиорка със зелена перила и хрян, мариновани краставички и солени корени от лотос, редки черни гъби и репей, поставени върху черни полирани подноси. — Точно това биха яли в столицата. Питам се дали и в Трите провинции има други жени, които ще вечерят нещо толкова изтънчено!

— Тук всичко е изтънчено — отвърна Каеде. „Колко е лесно, помисли си тя, да показваш лукс и вкус, когато разполагаш с пари!“

Бяха привършили с яденето и мислеха да се оттеглят, когато някой почука леко на вратата.

— Прислужниците идват да приготвят постелите — предположи Шизука и тръгна към вратата.

Когато я плъзна встрани обаче, отвън стоеше Мамору. Косите му бяха обсипани със снежинки.

— Простете — рече той, — но заваля първият сняг. Владетелят Фудживара желае да посети господарката Ширакава. Гледката от този павилион е особено красива.

— Това е къщата на владетеля Фудживара — каза Каеде. — Аз съм негова гостенка. Удоволствието за него е удоволствие и за мен.

Мамору си тръгна и тя го чу да казва нещо на прислужниците. След малко две от тях донесоха топли подплатени роби в червен цвят и й помогнаха да ги облече. Съпроводена от Шизука, тя излезе на верандата. Възглавниците за сядане, сложени специално за тях, бяха застлани с кожи. По клоните на дърветата бяха окачени фенери, които осветяваха падащите снежинки. Земята вече бе побеляла. Под два ниски бора бе подредена миниатюрна градина от камъни, които бяха съчетани в живописна композиция и очертаваха гледката като в рамка. Зад тях сивата маса на планината почти не се виждаше през вихрения танц на снежинките. Каеде застина безмълвна, омагьосана от красотата на картината, от пропитата с покой чистота.

Движейки се тъй безшумно, че те дори не го чуха, на верандата се появи владетелят Фудживара. Двете тутакси коленичиха пред него.

— Госпожице Ширакава — каза той, — толкова съм ви признателен. Първо, че приехте да посетите скромната ми обител и, второ, че задоволихте прищявката ми да споделя с вас съзерцанието на първия сняг — след което добави: — Моля, седнете. Трябва да се загърнете добре; сега не бива да настивате.

Зад тях един след друг се точеха слуги, които носеха мангали, стъкленици с вино, чаши и кожи. Мамору взе една от кожите и я сложи върху раменете й, после загърна с друга Фудживара, който бе седнал до нея. Каеде погали козината със смесица от наслада и отвращение.

— От Голямата земя са — обясни й Фудживара, след като си размениха обичайните вежливи поздрави. — Ишида ги донася, когато ходи там на експедиции.

— От какво животно?

— Някакъв вид мечка.

Трудно й бе да повярва, че има толкова голяма мечка. Опита се да си я представи в естествената й среда, тъй далечна и чужда за нея. Сигурно е била много силна, с бавни движения, свирепа, но въпреки това ловецът бе успял да я убие и да я одере. Запита се дали духът й по някакъв начин все още обитаваше кожата и дали я ненавиждаше, задето се ползваше от топлината й. Побиха я тръпки.

— Доктор Ишида е не само умен, но и смел, щом предприема такива опасни пътувания.

— Той изпитва неутолима жажда за знания. Разбира се, оздравяването на госпожица Ширакава е едно прекрасно възнаграждение за способностите му.

— Аз му дължа живота си — каза тя с приглушен глас.

— В такъв случай за мен доктор Ишида е още по-ценен, отколкото за самия себе си.

Каеде долови в тона му обичайната ирония, но не и презрение. Действително едва ли би могъл да бъде по-ласкателен.

— Колко прекрасен е първият сняг! — възкликна тя. — И все пак в края на зимата вече копнеем да се стопи.

— Обичам да се любувам на снега — каза той. — Харесвам белотата му и начина, по който разстила пелена над света. Под нея всичко изглежда чисто.

Мамору наля вино и им го поднесе. После изчезна в сенките. Слугите безмълвно се оттеглиха. В действителност не бяха сами, но се пораждаше странна илюзия за усамотение, сякаш не съществуваше нищо друго, само те двамата, светещите мангали, тежките мечешки кожи и снегът.