Лиан Хърн - Пророчеството

Известно време съзерцаваха снега в мълчание, след което Фудживара нареди на слугите да донесат още лампи.

— Искам да виждам лицето ви — каза той, приведе се напред и впери в нея изучаващ поглед точно както гледаше съкровищата си. Каеде вдигна очи и се взря покрай него в снега, който сега падаше по-нагъсто, виеше се на светлината на фенерите, забулваше планината и замъгляваше външния свят. — Може би по-красива от всякога — каза той тихо. Стори й се че долови нотка на облекчение в гласа му. Знаеше, че ако неразположението й бе накърнило по някакъв начин хубостта й, той щеше да се оттегли вежливо и повече нямаше да пожелае да я види. Тогава те всички щяха да умрат от глад в имението, без всякакъв жест на състрадание или помощ от негова страна. „Колко е студен!“, помисли си тя и почувства как я побиват тръпки, но не се издаде, а продължи да се взира покрай него, остави снегът да изпълни очите й и да замъгли зрението й. Щеше да бъде студена, като лед, като целадон 12 12 Вид китайски порцелан със сиво-зеленикав цвят. — Б.пр. . И ако искаше да я притежава, щеше да му се наложи да плати най-високата цена. Той пи, напълни чашата си отново и пак пи, без да откъсва очи от лицето й. И двамата седяха безмълвни. Накрая той заключи отривисто: — Естествено, трябва да се омъжите.

— Нямам никакво намерение да се омъжвам — отсече Каеде и после се стресна, че тонът й е твърде рязък.

— Предполагах, че ще го кажете, след като мнението ви за света винаги е тъй различно от общоприетото. Но от практическа гледна точка трябва да сте омъжена.

— Репутацията ми е твърде неблагоприятна — каза Каеде. — Прекалено много мъже, свързани с мен, погинаха. Не искам да ставам причина за още смърт.

Тя почувства, че интересът му към нея нараства, забеляза как извивката на устните му става по-отчетлива. Но не от желание да я има, знаеше го. Беше същото онова вълнение, което бе доловила и по-рано, изгарящото любопитство, макар и старателно обуздавано, да научи всичките й тайни.

Той повика Мамору и му нареди да отпрати слугите и да се оттегли.

— Къде е прислужницата ви? — попита той. — Наредете й да ви изчака вътре. Искам да говоря с вас насаме — Каеде отпрати Шизука. След известна пауза Фудживара продължи: — Достатъчно ли ви е топло? Не бива да се разболявате отново. Ишида ми каза, че имате предразположение към внезапни трески…

„Разбира се, че Ишида му е казал всичко за мен“, помисли си тя и отговори:

— Благодаря ви, засега ми е добре. Но владетелят Фудживара ще ме извини, ако не остана още дълго. Твърде лесно се изморявам.

— Ще поговорим още малко — каза той. — Разполагаме с много седмици напред, надявам се… всъщност с цяла зима. Но има нещо в тази нощ, снегът, вашето присъствие тук… това е спомен, който ще ни остане за цял живот.

„Той иска да се ожени за мен“, помисли си Каеде най-напред слисана, а после обзета от дълбоко безпокойство. Ако й предложеше брак, как би могла да откаже? Или по собствените му думи „от практически гледна точка“ този брак имаше своя съвършен смисъл. Беше далеч по-голяма чест, отколкото тя заслужаваше, щеше да разреши всичките й проблеми с храната и парите, представляваше безспорно желателен съюз. При все това знаеше, че предпочитанията му са към мъже, той нито я обичаше, нито я желаеше. Помоли се мислено да не й отправи предложение, защото не виждаше как би могла да му откаже. Страхуваше се от силата на волята му, която винаги постигаше желаното и винаги намираше свой начин за това. Съмняваше се в собствената си сила да му откаже. Не само че подобен отказ би бил немислимо оскърбление за някого от неговия ранг, но той и я очароваше също толкова, колкото и я плашеше, и това му предоставяше власт над нея, която тя трудно можеше да си обясни.

— Никога не съм виждала мечка — каза тя с надеждата да смени темата, загръщайки се по-плътно в тежката кожа.

— Тук в планината имаме малки мечки… веднъж една се появи в градината след особено дълга зима. Наредих да я заловят и да я сложат в клетка за известно време, но тя залиня и умря. Но беше далеч от тези размери. Някой ден Ишида ще ни разкаже за пътуванията си. Струва ли ви се интересно?

— Много. Той е единственият човек, когото познавам, ходил на Голямата земя.

— Това е твърде опасен воаяж. Освен бурите съществува заплаха и от срещи с пирати.

В този момент Каеде осъзна, че би предпочела по-скоро да срещне дузина мечки или двайсетима пирати, отколкото да остане с този ужасен човек. Не можа да измисли какво друго да каже. Чувстваше се безсилна дори да помръдне.