Лиан Хърн - Пророчеството

Каеде лежеше неподвижна:

— Защо?

— Господарке, трябва да го знаете. Кървенето ви закъснява, чертите ви са станали по-меки, а косите — по-гъсти. Онова прилошаване, последвано от силен глад… — гласът на Шизука бе тих, изпълнен със състрадание.

Сърцето на Каеде заби учестено. Истината бе очевидна, но тя сякаш нарочно отказваше да я осъзнае.

— Какво ще правя?

— Чие дете е? Да не е на Ийда?

— Убих Ийда, преди да ме е насилил. Ако е истина, че има дете, може да е само на Такео.

— На Такео? Че кога? — прошепна Шизука.

— Нощта, в която Ийда умря. Такео дойде в стаята ми. И двамата очаквахме смъртта си.

Шизука въздъхна.

— Младежът трябва да е бил обладан от лудост…

— Не е лудост. Вълшебство може би — каза Каеде. — Откакто се срещнахме в Цувано, все едно и двамата сме омагьосани.

— Е, отчасти вината за това е моя и на чичо. Изобщо не биваше да ви запознаваме.

— Няма такова нещо, което вие или който е да е друг би могъл да стори, за да предотврати срещата ни — възрази Каеде. В гърдите й запърха неволна радост.

— Ако беше дете на Ийда, щях да зная какво да сторя — каза Шизука. — Не бих се поколебала. Има какво да ти дам, и ще се отървеш от него. Но детето на Такео е моя рода, моя собствена кръв!

Каеде не каза нищо. „Детето може да наследи способностите на Такео, помисли си тя. Онези способности, които го правят толкова ценен. Всички искат да го използват за някаква собствена цел. Но аз го обичам заради самия него. И никога няма да посегна на детето му. Нито ще разреша на Племето да ми го отнеме. Но дали Шизука ще се опита? Би ли ме предала по този начин?“

Тя остана безмълвна тъй дълго, че Шизука се надигна да види дали не е заспала. Но очите на Каеде бяха широко отворени, втренчени в зелената светлина отвъд прага.

— Колко време ще трае това неразположение? — попита.

— Не дълго. А и вие няма да се показвате през следващите три-четири месеца.

— Ти си наясно с тези неща. Каза, че имаш двама синове?

— Да, децата на Араи.

— Къде са те?

— При моите баба и дядо. Но той не знае.

— Не ги ли е признал?

— Интересуваше се от тях, докато се ожени и се сдоби със син от законната си съпруга — отвърна Шизука. — После, тъй като синовете ми са по-големи, започна да гледа на тях като заплаха за своя наследник. Аз разбрах какво си мисли, и ги отведох в едно тайно селце на клана Муто. Не бива никога да разбира къде са.

Въпреки горещината Каеде потръпна.

— Смяташ, че ще им стори зло?

— Няма да е първият владетел или воин, постъпил по този начин — отвърна Шизука с горчивина.

— Аз пък се страхувам от баща си — призна Каеде. — Какво ли ще ми стори?

Шизука прошепна:

— Представете си, че господарят Шигеру, опасявайки се от предателство от страна на Ийда, е настоял за тайно сключване на брак в Тераяма в деня, когато посетихме храма. Вашата родственица — владетелката Маруяма — и компаньонката й Сачие са били свидетелки, но и двете не са оцелели.

— Не мога да излъжа света по този начин — започна Каеде.

Шизука й даде знак да замълчи.

— Не е нужно да казвате каквото и да било. Всичко е било тайна. Вие следвате желанията на покойния си съпруг. Ще се погрижа да се разчуе, все едно по невнимание. Ще видите как тези хора не могат да пазят тайни помежду си.

— А документи, доказателства?

— Загубили са се при падането на Инуяма заедно с всичко останало. Детето ще бъде на Шигеру. Ако е момче, ще бъде наследник на Отори.

— Твърде далечно бъдеще, за да го мисля отсега — възкликна припряно Каеде. — Не предизвиквай съдбата — в съзнанието й изникна мисълта за истинското неродено дете на Шигеру — онова, с което владетелката Маруяма бе издъхнала във водите на реката край Инуяма. Тя мислено отправи молитва духът му да не е ревнив, помоли се и нейното собствено дете да оцелее.

До края на седмицата пристъпите на прилошаване стихнаха. Гърдите й наедряха, зърната й набъбнаха и тя внезапно взе да изпитва неистов глад по никое време, но иначе се чувстваше добре, даже по-добре от когато и да било. Сетивата й се изостриха, все едно детето делеше с нея своите дарби. Тя отбеляза с удивление как тайната информация на Шизука се бе разпространила сред мъжете, когато един по един те започнаха да я наричат „господарката Отори“ с приглушени гласове и извърнати очи. Преструването я караше да се чувства неловко, но тя го прие, тъй като не знаеше какво друго да стори.

Изучаваше мъжете внимателно, опитвайки се да различи кой е членът на Племето, който щеше да закриля Шизука в нужния момент. Шизука бе възвърнала веселостта си и се шегуваше с всички еднакво, а те откликваха с различни чувства — от възхита до нескрито желание, но никой от тях не проявяваше особена бдителност.