Лиан Хърн - Пророчеството

— Може да ви се уреди нов брак. В клана Отори има и други млади мъже, братовчеди на Шигеру. Ще проводя пратеници в Хаги…

— Все още жалея владетеля Шигеру — отвърна тя. — Рано е да обмислям брак с другиго. Ще си ида у дома и ще се съвзема от скръбта.

„Нима някой ще поиска да се ожени за мен, като знае с какво име се славя?, запита се тя и не можа да възпре следващата мисъл: Но Такео не умря.“ Предполагаше, че Араи ще се възпротиви на решението й, но той замълча за миг и после заяви съгласието си.

— Може би е най-добре да отидете при родителите си. Ще ви очаквам, когато се върна в Инуяма. Тогава ще обсъдим сватбата ви.

— Смятате ли да направите Инуяма своя столица?

— Да, възнамерявам да възстановя крепостта — на мъждукащата светлина лицето му бе застинало в размисъл. Каеде не каза нищо. Той продължи с рязък тон: — Но да се върнем на Племето. Не си давах сметка, колко силно е влиянието им… Да накарат Такео да се откаже от такъв брак, да изостави такова наследство и после да го скрият толкова успешно! Да ви кажа честно, нямах представа, с кого си имам работа — и за пореден път хвърли поглед към Шизука. „Той ще я убие, помисли си Каеде. Това не е просто гняв от неподчинението на Такео. Честолюбието му е жестоко уязвено. Сигурно подозира, че Шизука го е шпионирала от години.“ Питаше се какво бе станало с любовта и желанието помежду им. Нима се бяха стопили за една нощ? Нима годините на служене, доверие и отдаденост бяха загубили своя смисъл? — Ще се заема сериозно да ги проуча — продължи той, все едно говореше на себе си. — Сигурно има хора, които знаят, които ще проговорят. Не мога да позволя съществуването на подобна организация. Те ще подриват властта ми като бялата мравка, която разяжда дървото.

Каеде каза:

— Мисля, че тъкмо вие изпратихте Муто Шизука, за да ме пази. Дължа живота си на нейната и вашата закрила. И смятам, че ви останах вярна в имението на Ногучи. Между нас съществува силна връзка. За когото и да се омъжа, той ще положи клетва за вярност към вас. Шизука ще продължи да ми служи и ще дойде с мен в дома на родителите ми.

Той се взря в нея, а тя за пореден път срещна погледа му с леден взор.

— Изминаха близо тринайсет месеца, откакто убих човек заради вас — каза Араи. — Тогава бяхте още почти дете. Променили сте се…

— Бях принудена да порасна — отвърна Каеде. Направи усилие да не мисли за единствената, взета назаем роба, с която разполагаше, за това, че в момента не притежаваше нищо. „Аз съм наследница на огромно владение“, каза си тя. И продължи да го гледа право в очите, докато накрая той с неохота кимна.

— Добре. Ще ви дам хора да ви придружат до Ширакава. Можете да вземете с вас и Муто Шизука.

— Владетелю Араи — едва тогава тя сведе очи и се поклони.

Араи извика Нива, за да му даде нареждания за следния ден, и Каеде му пожела лека нощ, като говореше с подчертано уважение. Беше удовлетворена от поведението си по време на срещата; сега можеше да си позволи да си даде вид, че уж цялата власт е в ръцете му.

Тя се върна в женските помещения заедно с Шизука; и двете мълчаха. Възрастната жена вече бе приготвила постелите им; сега им донесе нощни роби, след което помогна на Шизука да съблече Каеде. Накрая, след като им пожела лека нощ, се прибра в съседната стая.

Шизука бе пребледняла и по-хрисима от всякога. Докосна ръката на Каеде и прошепна:

— Благодаря ви.

Двете вече лежаха под памучните завивки, докато над главите им бръмчаха комари, а около лампите пърхаха пеперуди. Усещайки до себе си скованото тяло на Шизука, Каеде осъзна, че жената се бореше с мъката си, но при все това не плачеше. Протегна ръка, прегърна я и безмълвно я притегли към себе си. Изпитваше същата неутешима скръб, но и в нейните очи нямаше сълзи. Нямаше да позволи нищо да отслаби мощта, която оживяваше в нея.

На следното утро за двете жени бяха подготвени паланкини и подобаващ ескорт. Поеха на път при изгрев-слънце. Помнейки съвета на своята родственица владетелката Маруяма, Каеде се качи предпазливо в паланкина, все едно бе крехка и безпомощна като повечето жени, но се погрижи да доведат от конюшнята коня на Такео и след като потеглиха, тутакси дръпна преградите от восъчна хартия, за да може да гледа навън.

С мъка понасяше клатушкането и нищо не предотвратяваше засилващото се усещане, че й призлява. При първото спиране за почивка в Ямагата вече бе тъй замаяна, че едва пристъпваше. Дори видът на храна й бе непоносим, а щом пийна малко чай, тутакси го повърна. Слабостта на тялото й я вбеси, тъй като осезателно подронваше чувството за мощ, което наскоро бе открила у себе си. Шизука я отведе в една малка стая в странноприемницата, наплиска лицето й със студена вода и я накара да легне за малко. Неразположението отмина тъй бързо, както се бе появило, и тя успя да пийне малко бульон от червен боб и купичка чай.