Лиан Хърн - Пророчеството

Аи; Хана — негови дъщери (2).

Аяме; Манами — прислужници в имението (2).

Акане (3).

Амано Тензо — васал на Ширакава (1).

Шоджи Кийоши — главен васал на владетеля Ширакава (1).

Фамилията Муто:

Муто Кенджи — учител на Такео, господарят (1).

Муто Шизука — племенница на Кенджи и компаньонка на Каеде (1).

Зенко; Таку — нейни синове (3).

Муто Сейко — съпруга на Кенджи (2).

Муто Юки — дъщеря на Кенджи и Сейко (1).

Муто Юзуру — братовчед (2).

Кана; Мияби — прислужници (3).

Фамилията Кикута:

Кикута Исаму — истинският баща на Такео (п.).

Кикута Котаро — негов братовчед, господарят (1).

Кикута Госабуро — по-малкият брат на Котаро (2).

Кикута Акио — техен племенник (1).

Кикута Хаджиме — борец (2).

Садако — прислужница (2).

Фамилията Курода:

Курода Шинтаро — прочут наемен убиец (1).

Кондо Киичи (2).

Имаи Казуо (2).

Кудо Кейко (2).

Владетелят Фудживара — благородник, прокуден от столицата и пратен в изгнание (2).

Мамору — негово протеже и компаньон (2).

Оно Риеко — негов братовчед (3).

Мурита — васал (3).

Мацуда Шинген — игумен на Тераяма (2).

Кубо Макото — монах, най-близкият приятел на Такео (1).

Джин-Емон — бандит (3).

Джиро — син на земеделец (3).

Джо-Ан — низвергнат от обществото (1).

Раку — сив, с черна грива и опашка; първият кон на Такео, подарява го на Каеде.

Кю — черен, принадлежал на Шигеру, изчезнал в Инуяма.

Аои — черен (полубрат на Кю).

Ки — дорестият кон на Амано.

Шън — дорестият кон на Такео (много интелигентен).

Ширакава Каеде лежеше потънала в дълбокия сън, граничещ с несвяст, който Кикута умееха да предизвикват само с поглед. Нощта превали, зората се сипна и звездите избледняха, звуците на храма се извисяваха и заглъхваха около нея, но тя не помръдваше. Не чуваше своята приятелка Шизука, която от време на време тревожно произнасяше името й, опитвайки се да я събуди. Не усещаше дланта й върху челото си. Не долавяше и гълчавата от пратениците на владетеля Араи Дайичи, които все по-настоятелно съобщаваха желанието на господаря им да разговаря с владетелката Ширакава. Дишането й бе спокойно и равномерно, а чертите й бяха застинали, наподобявайки маска.

Привечер характерът на съня й видимо се промени. Клепачите й затрепкаха, а устните й сякаш се разтеглиха в усмивка. Пръстите й, до този момент присвити в юмрук, се изпънаха.

„Имай търпение. Той ще дойде за теб.“

Каеде сънуваше, че се е вледенила. Думите отекнаха в съзнанието й съвсем отчетливо. В съня й нямаше страх, само усещане, че е обгърната от нещо хладно и бяло в един свят на безмълвие и скованост.

Очите й се отвориха. Още не беше мръкнало. Сенките й подсказаха, че е привечер. Звънна разлюлян от вятъра чан, само веднъж, и после въздухът застина неподвижен. Денят, за който нямаше никакъв спомен, вероятно е бил топъл. Тилът й под дългите коси бе влажен от пот. Откъм стрехите се носеше приглушено цвърчене на лястовици. Скоро щяха да отлетят на юг. Вече бе есен.

Звуците на птиците й напомниха за рисунката, която тук, на същото това място, преди няколко седмици й бе подарил Такео — скица на дива горска птица, която й бе внушила мисъл за свободата; беше се загубила заедно с всичките й вещи, сватбени роби и други дрехи по време на пожара, пламнал в крепостта Инуяма. Вече не притежаваше нищо. Шизука й бе намерила няколко стари роби от обитателите на къщата, в която бяха отседнали, бе взела назаем от тях гребени и разни други неща от първа необходимост. Преди това не се бе озовавала на подобно място — къща на търговец, облъхната от тежкия мирис на ферментираща соя, пълна с хора, които гледаше да избягва, защото всички — и най-вече слугите — неизменно я заглеждаха, а някои от прислужничките даже идваха да я съзерцават скришом, надничайки през преградите.

Каеде се опасяваше, че всички щяха да разберат какво й се бе случило през оная нощ, когато Инуяма бе превзета. Беше убила Ийда Садаму, беше се любила с Такео, беше се сражавала редом с него, стиснала меча на жертвата си. Не можеше да повярва, че бе извършила всичко това. Понякога си мислеше, че е омагьосана, както гласеше мълвата. Според слуховете, ако някой мъж я пожелаеше, не след дълго намираше смъртта си… и си беше истина. Вече неколцина бяха мъртви. Но не и Такео!

Откакто онзи пазач се бе нахвърлил върху нея, докато бе заложница в имението на Ногучи, тя изпитваше неистов страх от мъжете. Ужасът, с който я изпълваше Ийда, я бе тласнал към отчаяни действия, за да се защити от него; но Такео не я плашеше. Единственото, което й се искаше, бе да се притисне до гръдта му. От първата им среща в Цувано тялото й неизменно копнееше за неговото. Желаеше да я докосва, да усеща допира на кожата му. Сега, щом си спомни за онази нощ, Каеде си даде сметка с възобновена яснота, че може да се омъжи единствено за него, че не би могла да обича другиго. Ще бъда търпелива, обеща си тя. Но откъде идваха тези думи?