Лиан Хърн - Пророчеството

Но само при вида на черния паланкин й призля отново.

— Доведете ми коня — нареди тя. — Ще яздя.

Конярят я повдигна, за да се качи на гърба на Раку, а Шизука чевръсто се метна зад нея. И така, през останалата част на утринта двете яздиха почти без да си говорят, всяка вглъбена в собствените си мисли, но черпейки утеха от близостта на другата.

След като излязоха от Ямагата, пътят взе да става все по-стръмен. На места бяха оформени стъпала от големи плоски камъни. Вече личаха признаците на настъпващата есен, макар че небето бе ясносиньо, а въздухът — топъл. Буковете, смрадликата и кленовете бяха почнали да се кичат със златисти и яркочервени премени. Високо над тях прелитаха низ след низ диви гъски. Конят вървеше предпазливо, с приведена глава, сякаш внимателно избираше пътя си нагоре по стъпалата. Мъжете бяха неспокойни и нащрек. След падането на Ийда и на клана Тохан от власт околността бе пълна със загубили господарите си воини от всякакъв ранг, които предпочитаха да станат разбойници, вместо да полагат клетва за вярност пред другиго.

Когато спряха при малка хижа на върха на прохода, току-що бе превалило пладне. Отведоха конете, за да ги нахранят и напоят, мъжете се настаниха на сянка под дърветата около кладенеца, а една възрастна жена опъна дюшеци в стаята върху застлания с рогозки под, за да може Каеде да отдъхне час-два.

Благодарна, че може да опъне тяло, Каеде легна. В помещението цареше зеленикав сумрак. Огромни кедрови дървета закриваха по-голямата част от гледката. Долавяше хладното ромолене на потока и гласове — тихия говор на мъжете, случаен приглушен смях, бъбренето на Шизука с някого в кухнята. Първоначално гласът на приятелката й бе ведър и закачлив и Каеде се зарадва, че почва да се съвзема, но после изведнъж се сниши, а и човекът, с когото разговаряше, й отвърна по същия начин. Каеде вече не чуваше и дума от онова, което си казваха. След известно време разговорът секна. Шизука влезе тихо в стаята и легна до Каеде.

— С кого разговаряше? — Каеде обърна глава, така че да може да шепне право в ухото на Каеде.

— Един мой братовчед, който работи тук…

— Явно имаш братовчеди навсякъде.

— Така е с Племето.

За момент Каеде остана безмълвна. После попита:

— Другите хора не подозират ли каква си, и не искат ли… — млъкна.

— Какво?

— Да се отърват от теб.

Шизука се засмя:

— Никой не смее. Разполагаме с безброй повече начини да се отървем от тях. А и никой не знае нищо за нас със сигурност. Остават си само с подозренията. Сигурно сте забелязали, че и чичо ми Кенджи, и аз можем да се появяваме предрешени по най-различен начин, да не говорим, че владеем и какви ли не други изкуства…

— Ще ми разкажеш ли повече за тях? — Каеде бе очарована от този свят в сенките на реалността, която тя познаваше.

— Да, но не всичко. По-късно, когато няма да има опасност да ни чуят — отвън прозвуча рязък грак на гарван. Шизука каза: — Научих от братовчед си две неща. Едното е, че Такео не е напуснал Ямагата. Араи е пратил отряди за издирване и стражи на междуградския път. Ще продължат да го крият в града — гарванът се обади отново: „Га! Га!“ — А второто е, че на пътя може да стане произшествие…

— Какво произшествие? — сепна се Каеде.

— С мен. Изглежда, Араи наистина държи да ме премахне, но иска да изглежда като злополука, нападение на разбойници или нещо подобно. Не може да допусне да остана жива, но и не желае да ви засегне открито.

— Трябва да заминеш — гласът на Каеде се извиси от напрежение. — Докато си с мен, той знае къде да те открие.

— Шшт! — спря я Шизука. — Само ви предупреждавам, за да не сторите някоя глупост.

— Какво би било глупост?

— Да използвате кинжала си в опит да ме зашитите.

— Бих го сторила — каза Каеде.

— Знам. Но трябва да пазите в тайна смелостта си и тези свои умения. С нас пътува човек, който ще ме закриля. Може и да са повече от един. Оставете те да се бият…

— Кои са?

— Ако моята господарка се досети, ще й дам подарък! — каза Шизука закачливо.

— Какво стана с разбитото ти сърце? — попита Каеде с любопитство.

— Слепих го с гняв — отвърна Шизука. После добави сериозно: — Може никога повече да не обичам тъй силно. Но не съм сторила нищо срамно. Не съм прибягвала до безчестие. По-рано бях обвързана с него, бях му заложница. Като ме откъсна от себе си, той ми върна свободата.

— Трябва да ме оставиш, да заминеш… — каза Каеде отново.

— Как бих могла? Точно сега? Нуждаете се от мен повече от всякога…