Лиан Хърн - Пророчеството

— Не съм сигурна, че можем да си позволим да се отнасяме с владетеля Араи по този начин — каза Каеде. — След като ми нарежда, значи трябва да се подчиня.

— Много е ядосан — поясни Шизука с приглушен глас. — Чувства се засегнат и вбесен от изчезването на Такео. За него това е провал на два важни съюза. Сега почти със сигурност ще му се наложи да се сражава срещу клана Отори, без да разчита на подкрепата на Такео. А и се беше надявал на скорошен брак между вас…

— Не говори за това — прекъсна я Каеде. Приключи с ориза, остави пръчиците върху подноса и се поклони в знак на благодарност за поднесената храна.

Шизука въздъхна:

— Араи не схваща същността на Племето, не разбира как действат, какво се изисква от онези, които принадлежат към него…

— А знае ли, че и ти си от Племето?

— Знаеше, че си имам начини да установявам разни неща, да предавам съобщения. Беше доволен, че може да използва уменията ми, за да сключи съюз с владетеля Шигеру и с господарката Маруяма. Беше чувал за Племето, но като повечето хора смяташе, че едва ли са нещо повече от гилдия. Когато разбра, че са замесени в смъртта на Ийда, беше изумен, макар че имаше изгода от случилото се — тя млъкна за момент и после добави тихо: — Вече ми няма никакво доверие… сигурно се пита как е спал с мен толкова пъти, без самият той да е намерил смъртта си. Е, със сигурност повече няма да спим заедно. С това е свършено.

— Страхуваш ли се от него? Заплашвал ли те е?

— Разгневен е — отвърна Шизука. — Чувства, че съм го предала… даже по-лошо — че съм го направила на глупак. Мисля, че никога няма да ми прости — в гласа й се прокрадна горчива нотка. — Бях най-близкият му довереник, негова любовница и приятел още от времето, когато бях почти дете. Родих му двама синове. При все това незабавно би издал заповед за смъртта ми, ако не беше вашето присъствие.

— Ще убия всеки, който се опита да ти причини зло! — заяви Каеде.

Шизука се усмихна:

— Колко свирепа изглеждате!

— Хората умират лесно — заяви Каеде с безизразен глас. — От убождане с игла, от острие на нож. Ти ме научи на това…

— Да, но тепърва ще има да се убеждавате в това — отвърна Шизука. — Макар че в Инуяма се справихте добре. Такео ви дължи живота си…

За момент Каеде остана безмълвна. После каза с приглушен глас:

— Не знаеш всичко…

Шизука се втренчи в нея:

— Какво не знам? Да не би убийството на Ийда да е ваше дело? — прошепна тя.

Каеде кимна:

— Такео отсече главата му, но той вече бе мъртъв. Сторих онова, което ти ми каза, иначе той щеше да ме насили…

Шизука сграбчи ръцете й:

— Пазете го в пълна тайна! Никой никога не бива да го узнава… Иначе няма да пощадят живота ви!

— Не изпитвам вина или угризения — рече Каеде. — Не се срамувам, че защитих честта си и постигнах отмъщение за смъртта на владетеля Шигеру, на господарката Маруяма и на нероденото й дете, както и на всички останали невинни хора, които Ийда е измъчвал и погубвал.

— Въпреки това — ако станалото се разчуе, ще бъдете най-сурово наказана. Мъжете ще решат, че светът се е обърнал наопаки, щом жени започват да мъстят с оръжие в ръка.

— Моят свят вече се е преобърнал — заяви Каеде. — И все пак трябва да отида и да се срещна с владетеля Араи. Донеси ми… — тя млъкна и се засмя. — Щях да кажа: „Донеси ми някакви дрехи“, но нали нямам. Нямам нищо!

— Имате кон — отвърна Шизука. — Такео ви остави сивия.

— Оставил ми е Раку? — Каеде се усмихна — искрена усмивка, която озари лицето й. Тя се взря в далечината с тъмни и замислени очи.

— Господарке? — Шизука я докосна по рамото.

— Среши косите ми и прати вест на владетеля Араи, че ще го посетя.

Беше почти мръкнало, когато двете излязоха от стаята и се отправиха към главните помещения за гости, където бяха отседнали Араи и хората му. Под дърветата край храма и нагоре по склона блещукаха светлини — опечалени, те стояха с горящи факли в ръце около гроба на владетеля Шигеру. Дори и в този час идваха хора да се поклонят, носеха тамян и приношения, поставяха фенери и свещи на земята край камъка, дирейки помощта на мъртвия, който с всеки изминал ден все повече се превръщаше за тях в божество.

„Нека почива под саван от пламък“, каза си Каеде, самата тя в безмълвна молитва към Шигеру за напътствия, докато обмисляше какво да каже на Араи. Тя бе наследница на клановете Ширакава и Маруяма; знаеше, че Араи ще търси здрав съюз с нея, вероятно чрез брак, който да я обвърже във властта, която той вече трупаше. Бяха разговаряли няколко пъти по време на пребиваването й в Инуяма, както и докато пътуваха, но вниманието на Араи бе заето главно с обезпечаване сигурността на провинциите и със стратегии относно бъдещето им. Той не бе споделил с нея как възнамерява да действа, но бе изразил желание бракът с фамилията Отори да се осъществи. Някога… сякаш преди цял един живот… тя бе искала да бъде нещо повече от пионка в ръцете на воините, които решаваха съдбата й. Сега, с новооткритата сила, която й бе вдъхнал този леден сън, тя реши сама да управлява живота си. „Нуждая се от време, помисли си тя, не бива да правя нищо прибързано. Трябва да се прибера у дома, преди да взема каквито и да било решения.“