Лиан Хърн - Пророчеството

Обърна леко глава и различи силуета на Шизука в края на верандата. Отвъд се издигаха старите дървета на светилището. Въздухът бе наситен с мирис на кедри и прах. Звънът на храмовите камбани отбеляза вечерния час. Каеде не промълви нито дума. Не искаше да говори с никого, нито да чува нечий глас. Жадуваше да се върне в онова място, сковано от лед, където я бе отвел сънят.

После, през танца на прашинките, осветени от последните слънчеви лъчи, тя съзря един образ; в първия миг го помисли за дух, но не беше, защото имаше плът; беше там, безспорен и реален, блестящ като току-що навалял сняг. Взря се в него, дори се надигна от постелята, но щом го разпозна — беше Бялата богиня на състраданието и милостта, — той тутакси изчезна.

— Какво има? — Шизука долови движението и се втурна към постелята.

Каеде впери поглед в нея и съзря дълбоката загриженост в очите й. Осъзна колко скъпа й бе станала тази жена, нейната най-близка, всъщност единствена, приятелка.

— Нищо. Полусън.

— Добре ли сте? Как се чувствате?

— Не знам. Усещам… — гласът на Каеде секна. Тя се взря в Шизука и няколко мига остана безмълвна. — Цял ден ли съм спала? Какво се е случило с мен?

— Не биваше да го прави, не и върху теб… — отсече Шизука. Гласът й бе изпълнен със загриженост и гняв.

— Такео ли?

Шизука кимна:

— Нямах представа, че го умее. Тази способност е отличителна черта на фамилията Кикута.

— Последното, което си спомням, са очите му. Взряхме се един в друг и после съм заспала — след кратко мълчание Каеде продължи: — Той замина, нали?

— Чичо ми Муто Кенджи и Котаро, главата на клана Кикута, дойдоха за него снощи — отвърна Шизука.

— И повече няма да го видя? — Каеде си спомни отчаянието, което я бе обзело предишната нощ, преди дългия безпаметен сън. Бе умолявала Такео да не я оставя. Бъдещето без него я бе изпълнило с ужас; отказът му да остане с нея — с гняв и болка. Но всички тези вълнения се бяха уталожили.

— Трябва да го забравите — каза Шизука, пое ръката й в своите и я погали нежно. — Оттук нататък неговият и вашият живот са разделени безвъзвратно.

Каеде се усмихна леко. „Не мога да го забравя, откликна тя мислено. Нито е възможно някой да ми го отнеме. Спах в леда и видях Бялата богиня.“

— Добре ли сте? — попита отново Шизука с тревожна настойчивост. — Малцина оцеляват от съня на Кикута… Обикновено издъхват, преди да се събудят. Нямам представа, какво може да ви е причинил.

— Не ми е навредил, но някак ме е променил. Чувствам се така, все едно не знам нищо. Сякаш тепърва трябва да научавам всичко…

Озадачена, Шизука коленичи пред нея и впери въпросителен поглед в лицето й:

— Какво ще правите сега? Ще се върнете ли в Инуяма с Араи?

— Мисля да се прибера у дома при родителите си. Копнея да видя мама. Толкова ме е страх да не си е отишла, докато ни бавеха в Инуяма. Тръгвам още утре заран. Предполагам, че трябва да уведомиш владетеля Араи.

— Разбирам тревогата ви — отвърна Шизука. — Но Араи може да не е склонен да ви пусне да заминете.

— Тогава ще се наложи да го убедя — каза Каеде спокойно. — Но първо ми дай да хапна нещо. Би ли помолила да ми приготвят вечеря? И ми донеси малко чай, ако обичаш.

— Господарке — Шизука се поклони и напусна верандата.

Докато тя се отдалечаваше, Каеде чу жалните трели на флейта, които долитаха откъм градината зад храма. Не виждаше свиреца, но реши, че знае кой е — един от младите монаси. Беше се запознала с него първия път, когато бяха посетили храма, за да разгледат прочутите рисунки на Сешу 5 5 Сешу (Сешу, Сесю) — псевдоним на Тойо Ода (1420–1506), японски дзенбудистки монах и художник, корифей на пейзажистката школа, ученик на големия майстор Теншо Шубун, но многократно надминал славата на учителя си. — Б.пр. , но не си спомняше името му. Музиката й разказваше за неизбежността на страданието и загубата. Излезе вятър и разлюля клоните на дърветата; откъм планината се разнесе зов на бухал.

Шизука се върна с чая и й наля една чашка. Каеде отпи предпазливо, все едно го опитваше за пръв път; всяка капчица имаше свой отделен, наситен с пушек вкус върху езика й. А когато възрастната жена, която се грижеше за гостите, донесе ориз и зеленчуци, сготвени с бобова извара, се почувства така, все едно ядеше за първи път. Безмълвно се дивеше на новите сили, които се бяха отключили в нея.

— Владетелят Араи настоява да разговаря с вас преди залез-слънце — съобщи Шизука. — Уведомих го, че не сте добре, но той настоя. Ако не сте в състояние да се срещнете с него точно сега, ще отида и ще му предам.