Лиан Хърн - Пророчеството

— Значи си го шпионирала през цялото време? — промърмори Каеде.

— Определени хора се интересуваха от васалите на Араи. Особено от Дайичи, преди да отиде при Ногучи.

— Някои хора… имаш предвид Ийда?

— Разбира се. Това бе част от уговорката с клана Сейшуу след Яегахара. Араи не желаеше да служи на Ногучи. Той не харесваше Ийда и смяташе Ногучи за предател, но бе принуден да се подчинява.

— Ти си работила за Ийда?

— Вие знаете на кого служа — каза Шизука тихо. — Неизменно преди всичко на фамилията Муто, на Племето. По онова време Ийда наемаше мнозина Муто.

— Никога няма да го разбера — каза Каеде.

Съюзите на нейната класа бяха достатъчно сложни — чрез бракове се сключваха нови, наличните се поддържаха със заложници, васални зависимости се прекратяваха с внезапни оскърбления и вражди или чрез най-обикновено съглашателство с противника в дирене на изгода. При все това тези средства изглеждаха почтени в сравнение с интригите на Племето. Отново я връхлетя неприятната мисъл, че Шизука стои с нея само защото изпълнява нареждане на фамилията Муто.

— А мен шпионираш ли ме?

С жест Шизука й даде знак да замълчи. Мъжете яздеха на достатъчно разстояние отпред и зад тях, за да могат да ги чуят, помисли си Каеде.

— Кажи!

Шизука положи ръка на гърба на коня. Каеде сведе поглед към темето й, към белия тил под тъмните коси. Главата й бе извърната, така че Каеде не можеше да види лицето й. Шизука вървеше в крак с коня, докато животното се спускаше надолу по склона, полюшвайки хълбоци, за да пази равновесие. Каеде се приведе напред и каза отново, снишавайки глас:

— Кажи ми!

В този миг конят се стресна и внезапно отскочи. Както се бе привела, Каеде изведнъж политна надолу.

„Ще падна“, помисли си тя удивена, а земята се устреми към нея. Двете с Шизука се строполиха заедно.

Конят отби встрани, опитвайки се да не ги прегази. Каеде си даде сметка за нарастващ смут, за по-сериозна опасност.

— Шизука! — извика тя.

— Стойте долу! — нареди жената и я натисна към земята, но Каеде не се подчини и хвърли поглед напред.

На пътеката пред тях съзря двама мъже с вид на разбойници и с извадени мечове. Посегна към кинжала си, съжали, че няма меч или поне тояга, спомни си обещанието си и всичко това за част от секундата, преди да чуе избръмчаването на тетива. Покрай ушите на коня прелетя стрела, която отново го накара да подскочи и да се изправи на задните си крака. Последва кратък вик и единият от мъжете се строполи в краката й, а от мястото, където стрелата се бе забила във врата му, рукна кръв.

Вторият се поколеба за момент. Конят се хвърли встрани и го блъсна. Нападателят замахна с меча си и с отчаяно усилие се опита да го стовари върху Шизука, но Дългоръкия тутакси се хвърли върху него, озовавайки се под оръжието му с почти свръхестествена скорост, и острието на меча му прониза гърлото на нападателя.

Мъжете в предната част на колоната се обърнаха и се втурнаха назад, тези в задната част се устремиха напред. Шизука бе хванала коня за юздите и се опитваше да го успокои.

Дългоръкия помогна на Каеде да се изправи на крака.

— Не се тревожете, господарке Отори — каза той със своя груб изговор и с дъх, миришещ силно на подлютено масло. — Това бяха просто бандити…

„Просто бандити!, помисли си Каеде. Бяха умрели тъй внезапно и сред толкова кръв. Бандити може би, но на чия плата?“

Мъжете взеха оръжията им и теглиха жребий за тях, после хвърлиха мъртвите тела в храсталака. Не беше възможно да се прецени дали някой от тях бе очаквал нападението, или бе разочарован от провала му. Всички проявяваха подчертано уважение към Дългоръкия и тя осъзна, че са впечатлени от бързата му реакция и бойните му умения, но иначе се държаха така, все едно се бе случило нещо обикновено, просто част от обичайните рискове при пътуване. Един-двама се пошегуваха с Шизука, че разбойниците са я искали за съпруга, и тя отвърна в същия дух, добавяйки, че гората е пълна с такива отчаяни мъже, но че един бандит има повече шансове с нея, отколкото който и да е от ескорта.

— Изобщо не бях разпознала твоя закрилник — призна й Каеде по-късно. — Даже, напротив, точно него бях заподозряла, че би те убил с тези негови грамадни лапи.

Шизука се засмя.

— Той е много умен човек и безмилостен воин. Лесно е да го прецениш погрешно или да го подцениш. Не сте единствената, която е изненадана от него. Уплашихте ли се?

Каеде се опита да си спомни.

— Не, най-вече защото всичко се случи твърде бързо. Съжалих, че нямам меч.