Лиан Хърн - Пророчеството

Успя да го огледа крадешком, преди да сведе поглед. Беше висок и слаб, с бяло, подобно на маска лице и неестествено високо чело. Одеждите му бяха в убити цветове, но елегантни и ушити от изискана материя. От него се носеше съблазнителен аромат, предполагащ дързост и оригиналност. Той отвърна грациозно на поклона на баща й, след което откликна на поздравите му с вежлив и красив език.

Каеде остана неподвижна, докато той мина покрай нея и влезе в стаята, а ароматът изпълни ноздрите й.

— Най-голямата ми дъщеря — представи я дежурно баща й, както вървеше след госта си. — Отори Каеде.

— Госпожа Отори — чу го да казва тя. — Бих искал да я видя.

— Влез, дъще — рече нетърпеливо баща й и тя ги последва, все така на колене, след което изрече едва чуто:

— Владетелю Фудживара.

— Много е красива — отбеляза благородникът. — Нека видя лицето й — тя вдигна очи и срещна погледа му. — Изящна е! — в присвитите му оценяващо очи тя съзря възхита, но не и желание. Това я изненада и тя се усмихна леко, но непредпазливо. Той изглеждаше не по-малко изненадан и строгите очертания на устните му се смекчиха. — Аз ви причинявам безпокойство — извини се той, плъзвайки поглед по пособията за писане и свитъците. Любопитството му надделя. Едната му вежда се вдигна. — Урок ли имате?

— А, не… нищо — отвърна баща й смутен. — Момичешка глупост. Ще ме помислите за много отстъпчив баща…

— Напротив, очарован съм — той вдигна страницата, върху която бе почнала да пише Каеде. — Ще позволите ли?

— Моля, моля — отвърна баща й.

— Твърде умела ръка. Човек не би повярвал, че е на момиче… — Каеде усети, че се изчервява. Отново й бе припомнена дързостта да се опитва да усвоява мъжки дейности. — Харесва ли ви Конфуций? — обърна се направо към нея владетелят Фудживара, с което я смути още повече.

— Опасявам се, че чувствата ми към него са противоречиви — отвърна тя. — Струва ми се, че моята личност не го вълнува особено.

— Дъще — опита се да възрази баща й, но устните на Фудживара отново се раздвижиха в нещо прилично на усмивка.

— Едва ли е предвиждал такова близко познанство — отвърна той шеговито. — Доколкото разбрах, наскоро сте пристигнали от Инуяма. Трябва да призная, че посещението ми отчасти се дължи на желанието ми да чуя някакви вести от там.

— Върнах се преди около месец — отвърна тя. — Не направо от Инуяма, а от Тераяма, където е погребан владетелят Отори.

— Вашият съпруг? Не знаех. Моите съболезнования.

Погледът му се плъзна по формите й. „Нищо не му убягва, помисли си тя. Погледът му реже като нож.“

— Ийда причини смъртта му — каза тя тихо — и бе убит на свой ред от Отори.

Фудживара продължи да изразява съчувствието си, а тя разказа накратко за Араи и за положението в Инуяма, но имаше чувството, че под повърхността на официалната му елегантна реч съзира глад да научи още. Това я обезпокои в известен смисъл, но в същото време се почувства изкусена. Стори й се, че може да му каже всичко и че нищо няма да го изненада. Освен това бе поласкана от явния му интерес към нея.

— И това е същият Араи, който беше дал клетва за вярност към Ногучи — обади се баща й, връщайки се гневно към основното си недоволство. — Заради предателството му трябваше да се сражавам с хора от клана Сейшуу на собствената си земя… някои от тях мои роднини. Станах жертва на предателство и числено превъзходство.

— Татко! — опита се да го накара да замълчи Каеде. Това не беше грижа на владетеля Фудживара и колкото по-малко се говореше за преживяния позор, толкова по-добре.

Благородникът отбеляза разкритието с лек поклон:

— Владетелят Ширакава е бил ранен, предполагам.

— Твърде леко — отвърна баща й. — По-добре да ме бяха убили. Трябваше сам да си отнема живота, но дъщерите ми ме разубедиха.

Каеде нямаше желание да слуша повече. За щастие бяха прекъснати от Аяме, която донесе чай и парченца подсладен бобен пастет. Каеде поднесе на мъжете и после се извини, оставяйки ги да си говорят насаме. Фудживара я проследи с поглед, докато излезе от стаята, и тя се улови, че се надява да поговори отново с него, но не в присъствието на баща си.

Не можеше да предложи направо подобна среща, но от време на време се замисляше за някакъв начин, по който би могла да я осъществи. Няколко дни по-късно обаче баща й я уведоми, че е пристигнала вест от благородника, който кани Каеде да му отиде на гости и да разгледа колекцията му от картини и други скъпоценности.

— По някакъв начин ти предизвика интереса му — отбеляза той леко изненадан.