Лиан Хърн - Пророчеството

„Разбира се, че би трябвало, помисли си Каеде бързо. Ако той наистина бе мой съпруг и аз носех детето му, бих отишла в къщата му, при семейството му.“

— Не мога — отвърна тя просто, вдигайки поглед. Както винаги, споменът за смъртта на Шигеру и за ролята, която бе изиграла в нея и в отмъщението, почти я просълзи, очите й потъмняха и заблестяха.

— Винаги има причини — каза той уклончиво. — Ето моето положение например. Синът ми и гробът на съпругата ми са в столицата. Може и да не го знаете… но бях приканен да напусна. Писанията ми не се бяха понравили на регента. След като се озовах в изгнание, градът претърпя две силни земетресения и поредица от пожари. Всеобщото убеждение бе, че това е недоволството на Небесата заради несправедливото отношение към един безобиден учен. Бяха отправени молитви, аз самият бях умоляван да се върна, но засега животът ми тук ме удовлетворява и имам своите основания да не се подчиня незабавно, макар че, разбира се, в крайна сметка ще съм принуден да го сторя.

— Владетелят Шигеру сега е почитан почти като божество — рече на свой ред тя. — Всеки ден стотици хора отиват да се помолят пред мощите му в Тераяма.

— За наше всеобщо съжаление владетелят Шигеру е мъртъв, докато аз все още съм жив. Твърде рано ми е да стана божество.

Той й бе споделил нещо за себе си и сега тя се почувства длъжна да стори същото.

— Чичовците му пожелаха неговата смърт — рече тя. — Затова няма да отида при тях.

— Знам твърде малко за клана Отори — каза Фудживара, — ако не се смятат красивите грънчарски изделия, които произвеждат в Хаги, седалището на Отори. Градът е труднодостъпен, струва ми се. Освен това кланът се родее с императорското семейство от памтивека — гласът му бе ведър, дори леко шеговит, но когато продължи, в него прозвуча едва доловима промяна. Същата наситеност на чувството, която бе забелязала предния път, се появи отново. — Простете, ако се натрапвам, но как умря владетелят Отори?

Тя бе говорила тъй малко за ужасните събития в Инуяма, че внезапно усети неистово желание да изрече болката си пред него, но щом Фудживара се наклони към нея, тя отново усети глада му — не за нея самата, а да научи какво бе изстрадала.

— Не мога да говоря за това — рече тя с приглушен глас. Щеше да го накара да заплати за тайните й. — Болката е твърде голяма.

— А-а — Фудживара сведе поглед към купичката в ръката си.

Каеде си позволи да го огледа по-подробно — изваяните кости на лицето му, чувствените уста, дългите деликатни пръсти. Той остави купичката върху подложката й и се взря в Каеде. Девойката съвсем съзнателно задържа погледа му, остави очите си да плувнат в сълзи и после отмести поглед.

— Може би някой ден… — промълви едва чуто.

Известно време двамата останаха безмълвни и неподвижни.

— Заинтригувахте ме — каза той накрая. — Твърде малко жени успяват да го сторят. Позволете да ви покажа скромната си обител и оскъдната си колекция.

Тя остави купичката на пода и се изправи грациозно. Той наблюдаваше всяко нейно движение, но не с хищното желание на другите мъже. Каеде осъзна какво бе имала предвид Шизука. Ако успееше да заслужи възхищението му, този благородник щеше да поиска да я добави към колекцията си. Каква цена би платил за нея и какво би могла да поиска тя?

Шизука се поклони до пода, когато минаха покрай нея, и младият мъж, който ги бе посрещнал, отново се появи от сумрака. Бе нежен и деликатен като момиче.

— Мамору — обърна се към него Фудживара, — госпожа Отори даде любезното си съгласие да разгледа жалките ми експонати. Ела с нас! — щом младежът й се поклони, Фудживара продължи: — Нека ти бъде за пример. Изучавай я. Тя е съвършен екземпляр!

Каеде ги последва към центъра на къщата, където имаше вътрешен двор и сцена.

— Мамору е актьор — поясни Фудживара. — Въплъщава се в женски роли. Обичам да организирам театрални представления в това малко пространство — направи широк жест. Макар и неголямо, мястото бе прелестно. Гладки дървени колони поддържаха пищно украсен с дърворезба покрив, а в дъното на сцената върху спусната завеса бе изрисувано извито борово дърво. — Трябва да дойдете на някое представление. Скоро започваме репетиции на „Ацумори“ 7 7 Драма от Зеами Мотокио (1364–1443), в която главно действащо лице е призракът на едноименния герой Ацумори, който се сдобрява със своя убиец Ренсей. — Б.пр. . Очакваме да пристигне флейтистът. Но преди това ще представим „Тепавицата“. Мамору може да научи много от вас и аз бих желал да чуя мнението ви за изпълнението му — тъй като тя не каза нищо, той продължи: — Познавате пиесата, предполагам?