Лиан Хърн - Пророчеството

— Ще отида при нея — рече Аи.

— Толкова е своенравна! — възкликна Каеде към Шизука. — Какво ще стане с нея, след като е тъй красива и тъй упорита? — Шизука й отправи присмехулен поглед, но си замълча. — Какво? — възкликна Каеде. — Какво искаш да кажеш?

— На вас прилича, господарке — измърмори Шизука.

— И по-рано каза същото. Все пак има по-голям късмет от мен.

Каеде млъкна, замислена за разликите помежду им. На възрастта на Хана тя вече бе прекарала две години в имението на Ногучи, далеч от семейството си. Вероятно завиждаше на сестра си и това бе причината да няма нужното търпение в общуването си с нея. Но Хана наистина растеше без нужния контрол и дисциплина. Тя въздъхна, вперила поглед в красивите роби, обладана от копнеж да почувства мекотата на коприната върху кожата си. Нареди на Шизука да донесе огледало и вдигна по-старата роба до лицето си, за да види как отива на косите й. Беше по-впечатлена от подаръците, отколкото показа. Вниманието на Фудживара я ласкаеше. По думите му тя бе успяла да го заинтригува. В интерес на истината той също бе събудил интереса й.

Когато тя, баща й, Шизука и Аи отидоха на гости на владетеля Фудживара, за да гледат представлението, Каеде облече по-старата роба, тъй като изглеждаше по-подходяща за късната есен. Щяха да останат да пренощуват, тъй като пиесата щеше да продължи до късно под пълния диск на луната. Отчаяна, че отиват без нея, Хана се нацупи и не излезе да каже довиждане. Каеде съжаляваше, че нямаше как да остави баща си вкъщи. Непредсказуемото му поведение я притесняваше; тя изпитваше искрени опасения, че той можеше да се изложи в присъствието на външни хора. Но баща й бе безкрайно поласкан от поканата и нямаше как да го разубедят.

Няколко актьори, сред които и Мамору, представиха „Тепавицата“. Пиесата дълбоко развълнува Каеде. По време на краткото й посещение Мамору я бе наблюдавал по-внимателно, отколкото тя бе предполагала. Сега тя се видя изобразена пред собствените си очи, разпозна движенията си, чу гласа си да произнася скръбно: „Есенният вятър разказва за една повехнала любов“, докато героинята бавно губеше разсъдъка си, очаквайки завръщането на своя съпруг. „Сиянието на луната, дъхът на вятъра.“ Думите на хора пронизаха плътта й като тънко острие. „Скреж с блясък леден сърцето ти сковава, щом тепавица затрака и ветровете нощни пак застенат.“

Очите й плувнаха в сълзи. Самотата и копнежът на жената на сцената — жена, чийто образ бе изваян по подобие на нейния — наистина сякаш изразяваха собствените й чувства. Тази седмица тя дори бе помогнала на Аяме да изтепа копринените им роби, за да ги омекоти и освежи. По този повод баща й бе казал, че монотонният ритъм на тепавицата е един от най-призивните звуци на есента. Пиесата свали бронята й. Тя копнееше за Такео неистово, болезнено. Ако не можеше да го има, щеше да предпочете смъртта. При все това, макар че сърцето й се късаше, си спомни, че е длъжна да живее заради детето. Стори й се, че долавя трепета от първите му, едва доловими движения в утробата си.

Над сцената ярката луна на десетия месец сипеше хладното си сияние. От мангалите с дървени въглища към небето се виеше дим. Тихият ритъм на барабаните заглъхваше в тишината. Неколцината зрители бяха потънали в унес, обсебени от красотата на луната и силата на чувствата, които се разкриваха пред тях.

След представлението Шизука и Аи се върнаха в стаята си, но за изненада на Каеде владетелят Фудживара я помоли да остане в компанията на мъжете, поканени да се насладят на изискано вино и екзотични блюда, гъби, раци, мариновани кестени и дребна сепия, доставена в лед и слама от крайбрежието. Оставили встрани маските си, актьорите се присъединиха към тях. Владетелят Фудживара ги похвали и им поднесе подаръци. По-късно, когато виното вече бе развързало езиците и усилило шума, той се обърна тихо към Каеде:

— Радвам се, че баща ви дойде с вас. Предполагам, че не е бил особено добре напоследък?

— Много сте внимателен към него. Разбирането и загрижеността ви означават много за нас — реши, че не е прилично да обсъжда психичното състояние на баща си с един благородник, но Фудживара бе настоятелен.

— Често ли изпада в мрачни настроения?

— На моменти е малко нестабилен. Смъртта на мама, войната…

Каеде погледна към баща си, който говореше развълнувано с един от по-възрастните актьори. Очите му искряха трескаво и той наистина изглеждаше леко невменяем.

— Надявам се, че ако имате нужда от помощ, ще ме потърсите по всяко време — тихо рече той.