Лиан Хърн - Пророчеството

— Гледах няколко, докато пребивавах в имението на владетеля Ногучи — отвърна тя, — но не зная много за тази.

— Баща ви ми каза, че сте били заложница при Ногучи.

— От седемгодишна възраст.

— Какъв странен живот водят жените — отбеляза той и тя усети, че я побиват тръпки.

От театъра отидоха в друга приемна, която имаше излаз към малка градина, залята от слънце. Каеде бе признателна за сияйната й топлина. Но слънцето вече бе увиснало ниско над планината. Скоро върховете й щяха да го закрият, а назъбените им сенки щяха да плъзнат над долината. Тя не успя да се овладее и потръпна.

— Донеси един мангал — нареди Фудживара. — На госпожа Отори й е студено.

Мамору изчезна за кратко и се върна с много по-възрастен мъж, който носеше малък мангал с искрящи дървени въглища.

— Седнете до печката — подкани я Фудживара. — По това време на годината се настива твърде лесно.

Мамору отново излезе от стаята, без да изрече и дума. Движенията му бяха грациозни, почтителни и безшумни. Когато се върна, носеше малко сандъче от пауловния 8 8 Вид дърво с китайски произход, разпространено предимно в Източна Азия, високо ценено заради меката и леснообработваема дървесина. — Б.пр. , което остави внимателно на пода. После отново напусна стаята и се върна, стори го още три пъти, като всеки път носеше сандъче или кутия. Дървото, от което бяха изработени, винаги беше различно — тис, кипарис, череша, — полирано така, че цветът и влакнестата структура говореха за дългия му живот, преди да е отсечено, за склона, на който е расло, за сезоните на студ и горещини, на дъжд и вятър, които е понесло.

Фудживара отваряше кутиите една по една. Вътре имаше предмети, увити в няколко ката плат. Самите материи бяха красиви, макар и явно много стари — най-фини коприни в изискани цветове, — но онова, което лежеше между диплите им, далеч надмина всичко, което Каеде бе виждала някога. Той развиваше всяка вещ, оставяше я на пода пред нея и я канеше да я огледа, да я погали с пръсти, да я опре до устните си или до челото си, тъй като често усещането от допира или мирисът на предмета бяха тъй важни, както и видът му. После го увиваше отново и го прибираше, преди да й покаже следващия.

— Рядко им се наслаждавам — каза Фудживара с любов в гласа си. — Всеки път, когато върху тях падне недостоен поглед, той уязвява съвършенството им. Дори самото им развиване за мен представлява еротичен акт. А да ги споделя с някого, чийто взор гали, вместо да дращи, за мен е най-върховното, но и най-рядко удоволствие.

Каеде остана безмълвна, знаейки твърде малко за стойността или традицията, свързана с предметите пред нея — купичка за чай от същата кафеникаворозова изпечена глина, тъй крехка и в същото време здрава; нефритена фигурка на Просветления, седнал в лотосов цвят; златна полирана кутия, толкова семпла и едновременно с това съвършена. Тя просто ги съзерцаваше с невероятното усещане, че тези изящни предмети имат собствени очи, които също са вперени в нея.

Мамору не остана да се любува на вещите. Излезе и след доста време — или поне така й се стори, защото всъщност за нея времето бе спряло — се върна с голяма плоска кутия. Фудживара извади от нея рисунка — зимен пейзаж с два гарвана на преден план, които се открояваха с черната си окраска на фона на белия сняг.

— О-о, това е Сешу! — прошепна тя, проговаряйки за пръв път.

— Всъщност не е той, а един от неговите учители — поправи я Фудживара. — Има твърдение, че детето не може да учи родителя, но в случая със Сешу трябва да признаем, че ученикът е надминал учителя.

— Няма ли поговорка, че синьото на боята е по-наситено от синьото на цветето? — попита тя в отговор.

— Която вие одобрявате, предполагам.

— Ако и детето, и ученикът не бяха по-мъдри, нищо нямаше да подлежи на промяна…

— И повечето хора биха изпитали огромно удовлетворение!

— Само онези, които притежават власт — рече Каеде. — Искат да я задържат колкото се може по-дълго, и нещата да остават непроменени… Мъжете на важни постове с все сили бранят позициите си, ала има много други, алчни и амбициозни, които също се стремят към тая власт и така предизвикват промените. Младите отхвърлят старите…

— Амбицията присъща ли е и на жените?

— Никой не си прави труда да ги пита — тя отново впери поглед в картината. — Гарван и врана, паток и патица, елен и кошута… винаги ги рисуват заедно, винаги в двойка.

— Така го е замислила природата — каза Фудживара. — В крайна сметка това е една от петте основни зависимости според Конфуций.