Лиан Хърн - Пророчеството

— Този предател! — измърмори той, втренчен в мрака, все едно там се бяха събрали призраци. — Той е победил Ийда? — замълча за момент и после продължи: — Значи за пореден път се озовавам на губещата страна. Семейството ми сигурно е прокълнато. За първи път съм доволен, че нямам син, който да ме наследи. Кланът Ширакава може да се затрие, без някой да скърби за него.

— Имаш три дъщери! — отвърна Каеде, обзета от гняв.

— Най-голямата от които също е прокълната да причинява смъртта на всеки мъж, който се обвърже с нея!

— Ийда причини смъртта на владетеля Отори! Беше си заговор от самото начало. Бракът ми бе замислен, за да го примами в Инуяма в ръцете на Ийда — дъждът барабанеше шумно по покрива и струеше от стрехите. В стаята тихо влезе Шизука с още лампи, сложи ги на пода и коленичи зад Каеде. „Трябва да се овладея, помисли си Каеде. Не бива да му казвам всичко.“

Той се бе втренчил в нея с озадачено изражение.

— И сега ти омъжена ли си или не?

Сърцето й биеше устремно. Никога не бе лъгала баща си. Почувства, че не може да изрече нито дума. Извърна глава, все едно обладана от скръб. Шизука се притече на помощ и прошепна:

— Може ли аз да ви обясня, владетелю Ширакава?

— Коя е тази? — попита той Каеде.

— Личната ми прислужница. Дойде при мен в имението на Ногучи.

Той кимна към Шизука:

— Какво имаш да ми кажеш?

— Господарката Ширакава и владетелят Отори се венчаха тайно в Тераяма — подхвана Шизука с приглушен глас. — Вашата роднина Маруяма им беше свидетелка, но тя също умря в Инуяма.

— Маруяма Наоми е мъртва? Нещата отиват от зле на по-зле. Сега владението ще попадне в ръцете на семейството на заварената й дъщеря. Може да се наложи да им дадем и Ширакава…

— Аз съм нейна наследница — каза Каеде. — Тя повери цялата си собственост на мен.

Баща й се засмя горчиво.

— Спорят за това владение от години. Съпругът й е братовчед на Ийда и се ползва с подкрепата на мнозина и от Тохан, и от Сейшуу. Трябва да си загубила разсъдъка си, за да смяташ, че ще ти позволят да станеш нейна наследница!

Каеде по-скоро усети, отколкото чу как Шизука се раздвижи леко зад гърба й. Баща й бе само първият от мнозина, цял клан, армия, може би дори всичките Три провинции, които щяха да се опитат да й попречат.

— Въпреки това смятам да го сторя.

— Ще трябва да се бориш за него — заяви той с презрение.

— Тогава ще се боря — няколко минути седяха безмълвно в сумрачната стая.

Дъждът продължаваше да се лее в градината навън.

— Останали са ни твърде малко хора — заяви баща й с горчивина. — Кланът Отори ще стори ли нещо за теб? Предполагам, че трябва да се омъжиш отново. Предложиха ли ти някого?

— Твърде рано е да се мисли за това — рече Каеде. — Все още съм в траур — пое въздух тъй дълбоко, че сигурно и баща й я чу. — Мисля, че нося дете.

Той отново впери поглед в нея от мрака:

— Шигеру те е дарил с дете? — тя се поклони в знак на потвърждение, без да смее да отвърне. — Значи така — рече той, изведнъж неуместно развеселен. — Трябва да празнуваме! Един мъж може да е умрял, но семето му продължава да живее. Забележително дело! — до момента бяха разговаряли приглушено, но сега той изненадващо извиси глас: — Аяме!

Каеде неволно подскочи. Виждаше как съзнанието му се луташе, полюшвайки се между яснотата и мрака. Това я плашеше, но тя се опита да загърби страха. За момента той й вярваше и това й стигаше. Каквото и да й предстоеше оттук нататък, беше готова да го посрещне.

Аяме влезе и коленичи пред Каеде.

— Господарке, добре дошли у дома. Простете ни за тъжното посрещане.

Каеде стана, взе ръцете й в своите и я изправи на крака. Двете се прегърнаха. Масивната непоклатима фигура, която Каеде си спомняше, се бе стопила почти до крехкостта на старица. При все това й се стори, че усеща познатия мирис на тялото й — той предизвика внезапни спомени от детството й.

— Иди и донеси вино — нареди баща й. — Искам да пия за внука си.

Каеде усети, че я побиват тръпки на ужас; сякаш, приписвайки фалшива самоличност на детето, тя бе направила живота му лъжлив.

— Твърде рано е — каза тя с приглушен глас. — Недей още да празнуваш.

— Каеде! — възкликна Аяме, произнасяйки името й, сякаш разговаряше с дете. — Не говори такива неща, не предизвиквай съдбата!

— Донеси вино — нареди баща й гръмко. — И затвори капаците. Защо седим тук на студено?

Аяме се отправи към верандата. В същото време от вън се чу шум от стъпки и прозвуча гласът на Кондо, който извика: