Лиан Хърн - Пророчеството

— Намерих ги в кухнята — рече тя — и за щастие огънят все още гореше. Вече наготвих ориз и ечемик. Кондо прати хора до селото да купят каквото могат. Прислужниците се върнаха.

— Сестра ни е с тях — рече Аи с въздишка на облекчение.

— Да, донесла е пълна престилка с билки и гъби и настоява да ги сготвим.

Аи се изчерви.

— Станала е полудива — понечи да обясни тя.

— Нека да я видя — каза Каеде. — А после ще ме заведеш при татко.

Аи излезе. Каеде чу откъм кухнята лека препирня и след малко Аи се върна с едно момиче на около девет години.

— Това е по-голямата ни сестра Каеде, Хана. Тя замина, докато ти беше още бебе — обясни Аи и подкани момичето: — Поздрави я, както е редно.

— Добре дошла у дома — прошепна Хана, после се отпусна на колене и се поклони на Каеде.

Каката коленичи пред нея, хвана я за ръцете и я изправи. Взря се в лицето й.

— Бях по-малка от теб, когато напуснах дома ни — рече тя, докато изучаваше изящните очи и безупречните очертания под детската заобленост.

— На вас прилича, господарке — обади се Шизука.

— Надявам се да е по-щастлива — отвърна Каеде, притегли Хана към себе си и я прегърна. Усети как слабото телце се разтресе и осъзна, че детето плаче.

— Мама! Искам мама!

Очите на Каеде също плувнаха в сълзи.

— Тихо, Хана, не плачи, миличка — опита се да я успокои Аи. — Съжалявам — обърна се тя към Каеде. — Тя все още скърби. Не е научена как да се държи.

„Е, ще се научи, помисли си Каеде, както на мен ми се наложи. Ще се научи да не дава израз на чувствата си, да приема, че животът се състои от страдание и загуба, да плаче насаме, ако изобщо го прави.“

— Ела — каза Шизука и хвана Хана за ръка. — Трябва да ми покажеш как да сготвим гъбите. Тези, които растат тук, не са ми познати.

Тя срещна погледа на Каеде над главата на детето. Усмивката й бе сърдечна и ведра.

— Прислужницата ти е чудесна — рече Аи, когато Шизука излезе. — Откога е с теб?

— Отпреди няколко месеца, точно преди да напусна имението на Ногучи — отвърна Каеде. Двете сестри останаха коленичили на пода, без да знаят какво да си кажат една на друга. Дъждът вече се лееше отвън, стичаше се от стрехите като завеса от стоманени стрели. Здрачът все повече се сгъстяваше. Каеде си помисли: „Не мога да кажа на Аи, че самият владетел Араи изпрати Шизука при мен като част от тайния заговор за свалянето на Ийда или че Шизука е от Племето. Не мога да й кажа нищо. Още е толкова малка, никога не е напускала Ширакава, не знае нищо за света.“ — Мисля, че трябва да отидем при татко — каза тя.

Но в този момент го чу да вика от една отдалечена част на къщата:

— Аи! Аяме! — стъпките му приближаваха. Той нареждаше жално: — Ах, всички са заминали и са ме изоставили. Тези никаквици! — влезе в стаята и щом видя Каеде, замръзна намясто. — Кой е там? Гости ли имаме? Кой е дошъл по това време на нощта и в този дъжд?

Аи стана и отиде при него:

— Това е Каеде, татко, Каеде, тя се върна. Жива и здрава.

— Каеде? — той пристъпи към нея.

Тя не стана, но както беше на мястото си, се поклони дълбоко, опирайки чело в пода. Аи помогна на баща си и той коленичи пред Каеде.

— Изправи се, хайде — каза той нетърпеливо. — Нека видим най-лошото един в друг.

— Татко? — попита тя, вдигайки глава.

— Аз съм опозорен мъж — рече той. — Трябваше да умра. Но не го сторих. Сега съм празен, жив съм само привидно. Погледни ме, дъще!

Наистина с него бяха станали ужасни промени. Той винаги бе тъй овладян, с величествена осанка. Сега изглеждаше като жалко подобие на себе си. От слепоочието до лявото му ухо се виждаше полузаздравяла рана от острие; косата около нея бе обръсната. Нозете му бяха боси, кимоното — осеяно с петна, а лицето — потъмняло от отдавна небръснатата брада.

— Какво е станало с теб? — възкликна тя, стараейки се в гласа й да не прозвучи гняв. Бе дошла тук, дирейки убежище, закопняла за изгубения дом от детството, който бе оплаквала през тези осем години, за да го намери сега почти унищожен.

Баща й махна вяло с ръка:

— Какво значение има? Всичко е погубено, унищожено. Твоето завръщане е последният удар. Какво стана с брака ти с владетеля Отори? Не ми казвай, че е мъртъв.

— Не по моя вина — отвърна тя горчиво. — Ийда го уби.

Баща й стисна устни и лицето му побледня.

— Тук нищо не сме разбрали за това…

— Ийда също е мъртъв — продължи тя. — Армията на Араи превзе Инуяма. Тохан са свалени от власт.

Споменаването на Араи видимо го напрегна.