Лиан Хърн - Пророчеството

Може да е изглеждало като смразяваща поличба, но онази нощ след пиршеството и празненствата, когато накрая се озовахме сами, не мислехме за никакви предзнаменования. В Инуяма се бяхме любили, обладани от диво отчаяние, в очакване да умрем преди утрото. Сега обаче, в сигурното убежище на Тераяма, имахме време да изследваме телата си, да се отдадем един другиму, да си дарим взаимно наслада спокойно и без да бързаме… а и Юки добре ме бе обучила в изкуството на любовта.

Разговаряхме за живота си, след като се бяхме разделили, особено за детето. Разсъждавахме за душата му, запратена отново в кръговрата на живота и смъртта, помолихме се за нея. Аз разказах на Каеде за посещението си в Хаги и за бягството си през снежната пустош. Не й разправих за Юки, но и тя запази някои неща в тайна, тъй като, макар че ми спомена за владетеля Фудживара, не се впусна в подробности, като например споразумението, което бяха сключили. Знаех, че й е дал много пари и храна, и това ме разтревожи, тъй като ме накара да смятам, че неговите възгледи за брака са по-широки от нейните. Усетих да ме полазват леки тръпки, които може и да са били предупреждение, но тогава загърбих тази мисъл, защото не исках нищо да помрачава радостта ми.

Събудих се на разсъмване и я намерих да спи в обятията ми. Кожата й беше бяла, копринена под пръстите ми, топла и в същото време прохладна. Косите й, тъй дълги и гъсти, че ни покриваха като шал, ухаеха на жасмин. Бях мислил за нея като за недостижимо цвете високо в планината, но тя беше тук, беше моя. Клепачите ме засмъдяха от нахлулите в очите ми сълзи. Небето бе великодушно, божествата ме обичаха. Те ми бяха дали Каеде!

Няколко дни небето продължи да ни се усмихва, дарявайки ни с ласкаво пролетно време и слънце. Всички в храма изглеждаха щастливи заради нас — от Манами, която сияеше от радост, когато ни донесе чай първата сутрин, до игумена, който възобнови уроците ни, като ме дразнеше безмилостно, щом ме хванеше да се прозявам. Десетки люде се качваха в планината да носят дарове и да ни пожелават всичко най-хубаво точно както биха направили хората в Мино.

Само отношението на Макото бе по-различно.

— Отдай се на щастието си — каза ми той. — Радвам се за теб, повярвай ми, но се страхувам, че няма да е за дълго.

Вече го знаех, бях го научил от Шигеру. „Смъртта настъпва внезапно и животът е крехък и кратък, беше ми казал той в деня след като ми бе спасил живота в Мино. Никой не може да промени това нито с молитви, нито със заклинания.“ Точно тази крехкост на живота го правеше тъй драгоценен.

Затова и щастието ни беше толкова огромно и наситено — непрестанно осъзнавахме колко мимолетно може да се окаже.

Вишневите цветчета вече окапваха, дните нарастваха, наближаваше краят на сезона. Зимата на подготовката бе свършила; пролетта си отиваше, за да отстъпи място на лятото, а лятото бе сезонът на войната. Предстояха ни пет битки. Четири победи и едно поражение.

Бих желала да благодаря на Asialink Foundation и на всички мои приятели от Япония и Австралия, които ми помогнаха в проучванията и написването на „Клана Отори“.

Специално за „Пророчеството“ бих искала да благодаря на Сугияма Казуко за калиграфия и на Саймън Хигинс за неговите съвети относно бойните изкуства.

Лиан Хърн

Lian Hearn

Grass for His Pillow, 2003

Издание:

Лиан Хърн. Пророчеството

Серия Кланът Отори, №2

Австралийска, първо издание

Редактор: Милена Трандева

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Станислав Иванов

ИК „Труд“, 2006 г.

ISBN 10: 954-528-636-9

ISBN 13: 978-954-528-636-0

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/21267

Последна корекция: 2 септември 2011 в 19:38

Японски поет (669–733), чието творчество е силно повлияно от учението на Конфуций. — Б.пр.

Тъмен шрифт — главни герои.

(1, 2, 3) — герои, които се появяват за първи път в първа, втора или трета част на трилогията.

(п.) — герои, починали преди началото на действието в Първа книга.

Сешу (Сешу, Сесю) — псевдоним на Тойо Ода (1420–1506), японски дзенбудистки монах и художник, корифей на пейзажистката школа, ученик на големия майстор Теншо Шубун, но многократно надминал славата на учителя си. — Б.пр.

От 13,00 до 15,00 часа. — Б.пр.

Драма от Зеами Мотокио (1364–1443), в която главно действащо лице е призракът на едноименния герой Ацумори, който се сдобрява със своя убиец Ренсей. — Б.пр.