Лиан Хърн - Пророчеството

Усетих как лицето ми пламва.

— Няма да се повтори. Не исках да ви обидя. Простете.

— Ще ти простя, ако повториш това движение и го изпълниш докрай!

Той зае изходно положение, като ме гледаше право в очите. Нямах опасения да срещна погледа му — той не бе подвластен на съня на Кикута, а и аз никога не го бях пробвал върху него. Не бях прибягвал до невидимост или до второто си аз, макар че понякога, в разгара на битката, усещах как фалшивият ми образ почва да се изплъзва.

Тоягата му разсичаше въздуха като светкавица. Престанах да мисля за друго, съсредоточих се върху противника си и движението на оръжието, върху пода под нозете ни и пространството около нас, което запълвахме почти като в танц. Още два пъти стигах до момента, в който съзирах превъзходството си над него, и не се поколебах да се възползвам, завършвайки движението докрай.

Когато свършихме, дори Мацуда лъщеше от пот, макар и леко. Докато триехме лицата си с пешкирите, които ни бе донесъл Норио, игуменът каза:

— Не мислех, че от теб може да излезе добър боец с меч, но ти се справи по-добре, отколкото очаквах. Когато се съсредоточиш, не си зле, даже никак… — онемях от тази похвала. Той се засмя: — Не се възгордявай. Ще се видим следобед. Надявам се, че си готов с проучването на военните стратегии?

— Да, отче. Но има нещо друго, за което трябва да говоря с вас.

— Нещо за владетелката Ширакава?

— Как разбрахте?

— Вече чух, че пристига на посещение в храма. За нас това е голяма чест. По-късно през деня ще отида да я видя.

Изреченото звучеше като небрежен разговор за обикновен гост, но вече познавах Мацуда твърде добре — той не правеше нищо просто така. Опасявах се, че ще има същите възражения относно брака ми с Каеде, които бе изразил Макото, но рано или късно бях длъжен да го уведомя за намеренията си. Всичко това просветна в главата ми за миг, след което ми хрумна, че ако трябва да подиря нечие позволение, то това е неговото.

Паднах на колене и рекох:

— Искам да се оженя за владетелката Ширакава. Може ли да получа благословията ви и възможно ли е церемонията да се извърши тук?

— Това ли е причината, която я води в храма? Има ли разрешение от своето семейство?

— Не, дошла е с друга цел, иска да се поклони в израз на благодарност за оздравяването си. Но това бе едно от последните нареждания на владетеля Шигеру към мен… да се оженя за нея… и сега съдбата ми я води… — долових в гласа си умолителна нотка.

Игуменът също я чу. Усмихна се и каза:

— Проблемът не е от твоя страна, Такео, тъй като ти трябва да сториш точно това. Но тя не може да се омъжи без одобрението на своя клан, на владетеля Араи… Имай търпение, поискай разрешението му. Миналата година той се отнасяше благосклонно към този брак. Имаме всички основания да смятаме, че все още мисли така.

— Може да ме убият всеки момент! — възкликнах. — Нямам време да бъда търпелив! А има и друг, който иска да се ожени аз нея.

— Сгодени ли са?

— Официално — не. Но очевидно той очаква бракът да се състои. Благородник е, имението му е до нейното.

— Фудживара…

— Познавате ли го?

— Знам кой е. Всички го знаят освен полуграмотните като теб. Това е много подходящ съюз. Именията ще се слеят, синът на Фудживара ще наследи и двете и което е по-важно, тъй като Фудживара почти със сигурност ще се върне в столицата, при това скоро — Араи ще разполага с приятел в двора на императора.

— Нищо подобно няма да стане, защото тя ще стане моя съпруга, и то преди края на седмицата!

— Двамата заедно ще те смажат — беше вперил очи в лицето ми.

— Не и ако Араи смята, че мога да му помогна да унищожи Племето. А когато сключим брак, незабавно ще се преместим в Маруяма. Господарката Ширакава е законна наследница на владението, както и на собствеността на баща си. Това ще ми предостави средствата, от които се нуждая, за да се изправя срещу Отори.

— Като стратегия не е зле — рече Мацуда. — Но е твърде рисковано, тъй като може да настроиш Араи срещу себе си. Според мен по-добре е да му служиш известно време и да усвоиш изкуството на войната. А и не ти трябва да се сдобиваш с враг като Фудживара. Този ход, колкото и да е дързък, може напълно да съсипе надеждите ти. Не бих искал да стана свидетел на това. Държа да видя изпълнена волята на Шигеру. Струва ли си риска?

— Нищо няма да ми попречи да се оженя за нея — заявих приглушено, но твърдо.

— Ти си влюбен. Не позволявай това да повлияе на преценката ти.

— Не е просто любов. Тя е моят живот и аз съм нейният.