Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— Мъжете горе не са видели нищо — измърмори Брадол. — Какво става?

Някъде под тях се чу силен трясък и цялата гондола се разклати.

— Долу! — извика Лейар и измъкна арбалет изпод бюрото си. Брадол даде знак на подчинените си и трима хукнаха „долу“, където и да беше това. Но се оказа ненужно, защото „долу-то“ вече идеше да ги пресрещне.

Пазачът, който беше преварил Брадол и слизаше на бегом по някакво стълбище, изведнъж хукна обратно и събори двамата си колеги. По петите му се появи чудовище. Или това поне видя Тиниса.

По-късно си даде сметка, че е било просто човек, но такъв, какъвто не беше виждала никога — доста над два метра висок, с гигантски рамене и гръден кош, но с несъразмерно малка глава и тънък кръст. Ръцете му също бяха огромни, всяка с голям закривен костен шип, стиснали понастоящем късо копие с остър връх.

Гигантът изрева нещо, Лейар стреля и го уцели в рамото, но натрапникът май изобщо не усети стрелата. Брадол скочи на крака и го нападна с меча си, като отбиваше ударите на копието с малкия щит, който носеше прикрепен към китката си. Гигантското създание го цапардоса с дръжката на копието и го повали, а приближилият се междувременно Тисамон резна натрапника през голите гърди със сърпа, колкото да привлече вниманието му към себе си.

Великанът замахна с копието, Тисамон отвори още една рана през гърдите му, а Тиниса танцуваше зад него с рапирата си и чакаше да й се открие пролука. Чуваше как войниците слизат на бегом от палубата, викат и дрънчат с оръжията си, докато Тисамон им печелеше време.

Съществото се втурна с рамото напред, сякаш някой го е жилнал в гърба, при което Тисамон отскочи встрани и заби острието на сърпа си между ребрата му — удар, който би трябвало да убие грозника. Но създанието отново се разкрещя, думите се изгубиха неразбираеми в гърления му акцент, а после замахна, удари Тисамон с опакото на ръката си и го запрати през стаята.

След това започна да се свлича и Тиниса му сряза за по-сигурно гърлото с рапирата си. А после видя новата вълна натрапници и се метна встрани да избегне арбалетните стрели, които свистяха откъм стълбището към долното ниво. Един от хората на Брадол бе уцелен в гърдите — стрелата го прониза въпреки доспехите и се заби дълбоко в дървената стена.

Двама дребосъчести мъже бяха изскочили откъм стълбището, прегърбени и дългокраки. Пренавиваха трескаво тежките си двойно запънати арбалети и още по-трескаво отскочиха да направят път на онова, което ги следваше. Следваше ги, оказа се, още едно създание като първото, с изскочили от юмруците му шипове, шлем на кръглата като гюле глава и без друго оръжие освен зловещите си ръце. Влетя право в средата на стаята. Брадол се изтъпани между него и Лейар и замахна с меча към бицепса му, но съществото вече бе спряло погледа си върху паякородната девойка. За всички стана ясно, че именно тя е целта на посещението му.

Преди грозникът да е направил и крачка към момичето, Тиниса го прободе в гърба, но върхът на рапирата потъна само няколко сантиметра в дебелата му кожа. В същия миг връхлитащите в стаята осородни войници го жилнаха с два енергийни залпа в гърдите. Съществото се хвърли ожесточено към тях и войниците вдигнаха мечове на прага към стълбището за палубата горе. Междувременно Лейар стреля в друга посока и Тиниса се завъртя да види коя е новата мишена.

Новодошлият беше широкоплещест мъж, облечен от глава до пети в перлена броня. Размахваше някаква странна пика, тънка и дълга. По телосложение приличаше на бръмбаророден. Брадол го нападна и мечът му изстърга в бронята на странния натрапник. Миг по-късно тясното острие на пиката литна напред и бръсна малкия щит на Брадол. Чу се остро изпукване, усети се горчива миризма и Брадол литна през стаята, все едно са го ударили с чук.

Тисамон се беше изправил и пристъпваше предпазливо към новия противник. Лейар все така клечеше зад писалището и презареждаше трескаво арбалета си. Вдигна поглед към бронирания мъж и изкрещя нещо, което освен ругатни съдържаше и думите: „Тя е моя!“.

В стаята, така просторна допреди минути, започваше да става пренаселено. Тиниса изтича зад Тисамон, за да е по-близо до момичето, което клечеше сгушено в ъгъла.

— Махаме се оттук — каза високо Тиниса. Озърна се и видя, че осородните са довършили втория гигант и си разменят изстрели с дребните арбалетчици. — Тисамон! — извика тя. Богомолкородният все така стоеше между Лейар и бронирания и Тиниса си даде сметка, че не знае дали и доколко ще се съобрази, въпреки прословутото си чувство за чест, с привидния договор, който беше сключил с бръмбарородния търговец.