Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— Нищо — бързо отговори тя. — Нищо.

Качиха се в гондолата по тесен мостик — двама от хората на Лейар го спуснаха, щом ги видяха, и после бързо го прибраха.

Имаше по-малко стаи от очакваното, с по-високи тавани, повече светлина и по-голям простор. Ако не беше лекият наклон на външните стени, щеше да прилича досущ на истинска къща, при това доста по-стабилна от местните коптори. Като обикновена къща в Колегиум например. А стаята, в която ги въведоха, със затворени капаци на прозорците и газени лампи по стените, спокойно можеше да мине за кабинет на преподавател в Академията — имаше си килими на пода, лавици с книги, картини, дори малък позлатен автоматон върху голямото писалище, изключен и застинал в крачка.

Бръмбарородният магнат седеше зад писалището, двама от телохранителите му също бяха в стаята. Тиниса се огледа и както очакваше, видя паякородното момиче да стои в сенките в един ъгъл и да ги зяпа ококорено. По нищо не личеше някой от присъстващите да е Сцила.

— Доста се забавихте — каза Лейар недоволно. На бюрото му имаше голяма гарафа, вече почти празна. — Клиентът ви се е съгласил да ви освободи от договора, така ли?

— Вече сме изцяло на вашите услуги — каза Тиниса. — Използвайте ни по свое усмотрение.

Той кимна. В стойката и погледа му се долавяше напрежение, което не би останало скрито дори за човек без нейните специфични умения.

— Очаквате враговете си тази нощ — отбеляза тя.

Ръката му инстинктивно посегна към нещо под плота на писалището.

— Не си въобразявайте, че познавате делата ми.

— Поне ни кажете с кого ще си имаме работа — сухо каза Тисамон.

Телохранителите се размърдаха колебливо и Тиниса разбра, че и те като тях са в неведение по въпроса. Каквото и гнездо на стършели да беше настъпил Лейар, явно не беше споделил това с никого. С никого освен с паякородната, очевидно. Новата робиня на Лейар, изглежда, знаеше за какво става въпрос. Знаеше, и беше ужасена. Но пък в нея имаше нещо уязвимо и ранимо, сякаш страхът е неин постоянен спътник. Това не беше типично за паякородните, но сигурно можеше да се използва.

„Ако той не ни каже, може би тя ще склони.“

— Нищо няма да ви кажа — отвърна Лейар на Тисамон. — Ако те… Ако ни нападнат, просто се бийте. Друго не ви трябва да знаете.

— Ако знаем, навярно бихме могли да пренесем битката на терена на вашите конкуренти — каза богомолката.

Лейар избухна в смях, истеричен и отчаян смях.

— О, не обещавай нещо, което не можеш да изпълниш, оръжемайсторе. Просто стойте тук и бъдете нащрек. Ако ви трябва нещо, питайте онзи там, Брадол, но за излизане навън забравете, свободно време също не ви се полага. Сделката е сключена. — И Белоуерн хвърли на плота две тежки кесии.

Тиниса ги взе с усмивка. Сумата беше огромна, сума, за каквато не си беше и мечтала като студентка в Колегиум. Може би тази професия имаше и известни преимущества все пак.

Оставаше да се надява, че тази нощ няма да се случи нещо, което да я опровергае.

— Кой е Брадол? — попита Тисамон.

— Аз — обади се един плещест бръмбаророден с метален нагръдник върху кожените си доспехи. — Помощновойскови лейтенант Патер Брадол — представи се той и се ръкува с Тисамон, китка в китка. — Чух, че сте много добри. — Не говореше като човек от Империята, а с познатия хелеронски акцент.

— Достатъчно добри сме — отвърна Тисамон и погледна към Тиниса, която хвърли още един поглед към тайнственото паякородно момиче. — Дали да не си поприказваме малко, Брадол?

Брадол явно нямаше нищо против и побърза да дръпне Тисамон настрани, така че господарят им да не ги чува.

Лейар пишеше нещо в голям счетоводен тефтер. Прекъсна работата си само колкото да засили пламъка на лампата. Единственият слуга в стаята се приближи да допълни гарафата и Тиниса със закъснение забеляза, че от многобройната свита на Белоуерн са останали кажи-речи само телохранителите. Повечето слуги или бяха в друго помещение, или Лейар ги беше освободил за през нощта.

„За да не се пречкат.“ Неприятна мисъл. Двамата пазачи в стаята говореха с трети, който току-що беше влязъл от… Тиниса се опита да начертае мислена карта на вътрешното разположение, но не разполагаше с достатъчно данни. Може би от палубата горе? Долови няколко откъслечни думи от тихия разговор на мъжете — нещо свързано със светлини и с езерото. Писалката на Лейар изскърца остро и спря в петно от мастило. Той изръмжа недоволно и продължи да пише.

Тиниса пристъпи по-близо до паякородната девойка, като се стремеше да държи под око както нея, така и другите в стаята. Мисълта за ликоменящата Сцила не й излизаше от ума.