Р. Салваторе: Кристалният отломък

— Реших, че не мога да оставя Бруенор отново да се забърка в нещо, без да съм там да го измъкна — останал без дъх от бързане, отвърна полуръстът.

— Да не би да идваш с нас? — изръмжа Бруенор. — Не сме взели никакви припаси, глупако!

— Аз не ям много — умолително рече Риджис, а в гласа му се промъкнаха нотки на отчаяние.

— Ха! Та ти ядеш повече от нас тримата взети заедно! Ама няма значение, можеш да дойдеш.

Лицето на Риджис видимо просветна и Дризт си помисли, че предположението на джуджето май не бе далеч от истината.

— Да тръгваме тогава! — провикна се Уолфгар. — Четирима сме — по един представител за всяка от четирите раси. Бруенор — за джуджетата, Риджис — за полуръстовете, Дризт До’Урден — за елфите и аз — за хората! Прекрасен отряд!

— Не мисля, че елфите биха избрали един Елф на мрака за свой представител — отбеляза Дризт.

— А да не би да мислиш, че полуръстовете биха избрали Къркорещия корем? — изсмя се Бруенор.

— Съвсем си пощурял, Боен чук — не му остана длъжен Риджис.

Бруенор пусна щита си на земята и като заобиколи Уолфгар се изпречи пред полуръста. С лице, изкривено в престорено яростна гримаса, той го сграбчи за раменете и го повдигна във въздуха.

— Прав си, Къркорещ корем! — провикна се той. — И никога не се изпречвай на пътя на някой дето е по-щур от тебе!

Дризт и Уолфгар се спогледаха и по лицата им се разляха многозначителни усмивки.

Приключението със сигурност щеше да се окаже интересно.

И така, с изгряващото слънце зад гърба си и дългите сенки пред себе си, четиримата приятели се отправиха на път.

Да открият Митрал Хол.

$source = Моята библиотека

$id = 17208

$book_id = 3428

Издание:

Р.А. Салваторе. Кристалният отломък

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Ангелина Вълчева

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

ИК „Инфо ДАР“, София, 2007

ISBN 954—761—103—8