Р. Салваторе - Кристалният отломък

Погледна към Уолфгар и Кати-Бри и видя, че те също се усмихват.

Един на друг, с учудване отбеляза Дризт.

Внезапно, за най-голям ужас и изненада на елфа, Бруенор се изправи и захвърли окървавените превръзки настрани.

— Прекрасно! — провикна се той към тримата си приятели. — Обеща ми и вече не можеш да се отметнеш — имам свидетели!

Дризт замалко не падна от изненада, а когато се съвзе, намръщено погледна към Уолфгар. Варваринът и Кати-Бри с всички сили се мъчеха да сподавят смеха си.

Младежът сви рамене и замалко не прихна:

— Бруенор заплаши, че ако кажа и думичка, брадвата му ще заиграе и след това няма да съм по-висок от някое джудже!

— И щеше да го направи! — додаде Кати-Бри.

После двамата забързаха към вратата.

— Чака ме съвещание в Брин Шандер — обясни Уолфгар, докато се измъкваше.

Навън варваринът и Кати-Бри най-сетне избухнаха в смях.

— Гоблините да те вземат, Боен чук! — смръщи се елфът и, без да може да се въздържи, разтвори ръце и силно прегърна приятеля си.

— Давай да свършваме с това — измърмори Бруенор, оставяйки елфа да го прегърне. — Ама по-бързичко, че ни чака страшно много работа таз’ зима! Пролетта ще дойде по-скоро отколкото си мислиш, а в първия топъл ден тръгваме към Митрал Хол!

— Където и да се намира! — избухна в смях Дризт, прекалено облекчен, за да се сърди на приятеля си за погодения номер.

— Ще успеем, елфе! — провикна се Бруенор. — Ние винаги успяваме!

Последвалата зима бе тежка за жителите на Десетте града и техните съюзници варварите, ала с общи усилия те успяха да оцелеят. Не един и два пъти се събираха Касиус, Йенсин Брент и Кемп, заедно с Уолфгар и Ревик на съвещания през дългите месеци. Първата им работа бе да оповестят официалния съюз между жителите на Десетте града и варварите, макар че срещнаха силна съпротива и от двете страни.

През лютата зима градовете, които воините на Кесел не бяха разрушили, послужиха като убежище за всички, които бяха изгубили домовете си. Когато поселищата започнаха да се съвземат и след като варварите, по нареждане на Уолфгар, донесоха съкровището на Смразяващия, петимата се заеха да разделят градовете между оцелелите. Съюзът между двата народа на няколко пъти замалко не бе разрушен. Само респектиращото присъствие на Уолфгар и неизменното спокойствие на Касиус не позволиха на новосъздадения съюз да се разпадне. Когато всичко най-сетне бе решено, варварите получиха Бремен и Каер Кьониг и се заеха да ги съградят отново. Оцелелите жители на Каер Кьониг се преместиха в построения наново Каер Диневал, а онези бременчани, които не искаха да живеят сред варварите, отидоха в наново издигнатия Таргос.

Трудно им бе на всички тези хора, които доскоро бяха врагове, да забравят различията помежду си и да заживеят заедно. Макар че бяха спечелили битката, жителите на Десетте града не можеха да се нарекат победители. Нямаше човек, който да не бе понесъл тежки загуби — дом, семейство, приятели. Никой не бе спечелил от победата.

Никой, освен Риджис.

За ролята, която бе изиграл във войната, полуръстът получи титлата Пръв гражданин и най-хубавата къща в Десетте града. Касиус на драго сърце отстъпи палата си на „разрушителя на Кулата“. Риджис прие предложената му къща, както и всички дарове, които прииждаха от градовете. Макар да не можеше да каже, че бе заслужил всички похвали и почести, които получаваше, полуръстът оправдаваше късмета си, като се смяташе за партньор на скромния елф. И понеже Дризт До’Урден надали имаше намерение да дойде в Брин Шандер и да прибере даровете, Риджис реши, че на него се пада задачата да стори това.

Най-сетне бе получил онзи охолен живот, за който винаги бе мечтал и сега се наслаждаваше на всеки миг от него. Съвсем скоро щеше да научи, че за славата често се плаща висока цена.

Дризт и Бруенор прекараха зимата в подготовка за пролетта, когато щяха да тръгнат да търсят Митрал Хол. Елфът възнамеряваше да удържи на думата си, въпреки че приятелят му го бе изиграл, за да го накара да я даде — неговият живот не се бе променил кой знае колко след битката. Макар че той бе истинският спасител на Десетте града, хората, живеещи там, все така не гледаха на присъствието му между тях с добро око, а варварите, с изключение на Уолфгар, открито го избягваха, шепнейки молитви към своите богове, всеки път, когато случайно го срещнеха.

Елфът приемаше неприязненото отношение на хората с обичайното си мъжество.