Р. Салваторе - Кристалният отломък

Само джуджетата, калени в десетки битки, бяха почти невредими. Неколцина от тях бяха убити, двама-трима — ранени, но останалите бяха готови отново да вдигнат брадвите си, стига само да намереха още гоблинови глави за отсичане. Ала имаше нещо, което им тежеше и не им даваше покой — Бруенор не се бе завърнал.

— Идете при хората си — рече Касиус на другите представители, — а когато се върнете, ни чака съвещание. Кемп ще говори от името на градовете на Маер Дуалдон, а Йенсин Брент — от името на останалите пет града.

— Много неща трябва да обсъдим — отвърна Брент — а нямаме почти никакво време. Зимата скоро ще бъде тук.

— Ще се справим! — самоуверен както винаги, заяви Кемп, ала когато видя мрачния поглед на другарите си, добави:

— Макар че ще ни бъде много тежко.

— Тежка ще бъде зимата и за моя народ — обади се нечий глас.

Тримата представители се обърнаха и видяха Уолфгар да крачи към тях през труповете, които покриваха окървавената земя. Прашен и опръскан с кръвта на падналите си врагове беше варваринът, ала и най-великият крал не би могъл да изглежда по-величествен и благороден от него.

— Моля за разрешение да присъствам на вашето съвещание, Касиус. Нашите народи могат да предложат много един на друг в тежките времена, които ни предстоят.

— Ако ни трябват товарни добичета — изръмжа Кемп — ще си купим волове.

Касиус хвърли заплашителен поглед на таргосеца и се обърна към неочаквания си съюзник:

— На драго сърце те каня, дори те моля, да се присъединиш към съвещанието ни, Уолфгар, сине на Беорнегар. Много ти дължи моят народ за помощта ти в този така важен за нас ден. И пак те питам, защо ни се притече на помощ?

За втори път през този ден Уолфгар не обърна внимание на обидите на Кемп.

— За да платя един свой дълг — отвърна той на Касиус. — А може би и за да дам по-добър живот и на своя, и на твоя народ.

— Като убиваш гоблини? — обади се Йенсин Брент, досещайки се, че младият крал има още нещо наум.

— Като за начало — рече Уолфгар. — Ала още много можем да направим, ако сме единни. Моят народ познава тундрата по-добре и от снежните хора. Знаем на какво е способна тя и как да се справяме с нея, знаем как да оцелеем дори и в най-страшната зима. Вашият народ ще спечели много от нашето приятелство, особено в суровите времена, които ни чакат.

— Ха! — изсумтя Кемп, но Касиус го накара да замълчи, заинтригуван от възможностите, които се откриваха пред него.

— А какво ще спечели твоят народ от един такъв съюз? — обърна се той към Уолфгар.

— По-добър живот — отвърна младият крал. — Живот, какъвто досега не са познавали. Ние притежаваме драконово съкровище, ала златото и скъпоценните камъни не могат да ни стоплят, когато вятърът вие из тундрата, нито да ни нахранят, когато дивечът е малко. На вас ви предстои да построите наново половината от градовете си. Ние имаме богатство, което ще ви помогне да го направите. В замяна, Десетте града ще предложат на моя народ един по-добър и по-сигурен живот.

Касиус и Йенсин Брент кимаха одобрително, докато Уолфгар излагаше плана си пред тях.

— Освен това — рече накрая младият крал, — никой не може да отрече, че се нуждаем един от друг, поне за момента. И двата народа понесоха тежки загуби и са уязвими за опасностите, които дебнат из тези сурови земи. Ала обединени ще имаме достатъчно сили, за да оцелеем през зимата.

— В думите ти има много мъдрост — рече Касиус. — Бъди мой личен гост на съвещанието ни тази вечер и нека заедно решим какво да правим, та да осигурим по-добър живот на всички, които оцеляха в борбата срещу Акар Кесел!

С тези думи Касиус се обърна и се отдалечи. С една ръка, Уолфгар сграбчи ризата на Кемп и с лекота го повдигна от земята. Таргосецът се опита да се освободи, ала бързо разбра, че е безсилен срещу желязната хватка на огромния варварин.

Уолфгар го погледна застрашително:

— Сега — бавно рече той, — съм отговорен за народа си. Ето защо пренебрегнах обидите ти. Ала когато дойде денят, когато вече няма да съм крал, за теб ще бъде по-добре да не се изпречваш на пътя ми.

И само с едно леко движение на китката, Уолфгар запрати таргосеца на земята.

Кемп, твърде уплашен, за да почувства ярост или унижение, остана на земята, без да каже нищо. Касиус и Брент се спогледаха и се разсмяха, макар и достатъчно тихо, та Кемп да не ги чуе — и без това бе достатъчно унижен.

Смехът им бързо секна, когато видяха момичето. То идваше към тях, едната му ръка бе превързана, а лицето и кестенявата му коса бяха покрити с пръст. Уолфгар също я съзря и при вида на нейните рани усети по-силна болка, отколкото би почувствал и от най-жестоката рана, която би могъл да му нанесе най-свирепият великан.