Р. Салваторе - Сребърни реки

С тези думи той отвори една врата и приятелите се озоваха в най-голямата библиотека на Севера.

Тънки и дебели томове покриваха стените отгоре до долу, многобройните маси, пръснати из огромната стая, също бяха отрупани с купчини книги. Старата нощ посочи към една по-малка масичка, която стоеше встрани. Там, отворена, сякаш някой я бе чел допреди миг, стоеше самотна книга.

— Свърших по-голямата част от работата вместо вас — обясни Старата нощ. — От всички книги, в които се говори за джуджетата, тази е единствената, в която се споменава името Митрал Хол.

Само за миг Бруенор се озова до масичката и грабна книгата с треперещи ръце. Беше написана на старо джуджешки, езика на Думатоин, Пазителя на тайните под планината. Този език бе почти изцяло забравен в Царствата, но Бруенор бе един от малцината, които все още го разбираха. Погледът му бързо обходи страницата и той прочете на глас онези пасажи, които представляваха интерес за останалите.

„Богато печелели крал Елмор и неговият народ от онова, което произвеждали изкусните ръце на Гарумн и ковачите от рода Боен чук, ала не се свидело това на джуджетата от тайните мини, понеже Заселническата твърдина се оказала ценен и верен съюзник. Именно оттам започвал потайният път, по който изкусните митрални изделия поемали дългото си странстване по белия свят, за да стигнат най-сетне до ръцете на търговците.“

Бруенор вдигна поглед от книгата и погледна приятелите си с блеснали очи.

— Заселническата твърдина — промълви той. — Чувал съм това име.

После отново грабна книгата.

— Няма да намериш кой знае какво повече — рече старият вестител. — Историята на Митрал Хол отдавна е потънала в забрава. Книгата разказва единствено, че митралният поток внезапно секнал. Заселническата твърдина започнала да запада и много скоро престанала да съществува.

Бруенор дори не го чу. Трябваше на всяка цена да го прочете сам, не можеше да пропусне и думичка от написаното за изгубените земи на предците си, дори и да не научеше нищо ново.

— Ами тази Заселническа твърдина? — обърна се Уолфгар към Старата нощ. — Може би тя ще ни помогне?

— Кой знае — отвърна вестителят. — Досега тази книга е единственото място, в което срещнах това име, ала от онова, което прочетох, смятам, че Заселническата твърдина ще да е била твърде необичаен град за джуджета.

— Над земята! — внезапно се обади Бруенор.

— Да — съгласи се Старата нощ. — Общество на джуджетата, което издигнало своите домове над земята. Рядко се случва това дори днес, а в онези времена било нещо нечувано. Доколкото знам, имало само два такива града.

Риджис нададе победоносен вик.

— Не бързайте да се радвате — предупреди ги старият мъдрец. — Дори и да разберем къде се е издигала някога Заселническата твърдина, не забравяйте, че тя е била само началото на пътя, водещ към Митрал Хол.

Бруенор прелисти още няколко страници, после остави книгата на масата.

— Така близо! — провикна се той и стовари юмрук върху вкамененото дърво на масата. — А би трябвало да знам!

Дризт се приближи до него и извади малка стъкленица изпод наметката си.

— Отвара, която ще те върне обратно в дните, прекарани в Митрал Хол — отговори той на немия въпрос на Бруенор.

— Заклинанието, с което е направена отварата, е могъщо и не може да бъде контролирано — предупреди ги Старата нощ. — Използвай го предпазливо, добро ми джудже.

Бруенор нетърпеливо грабна шишенцето — усещаше, че е на път да открие онова, което така дълго бе търсил безуспешно. Изпи течността на един дъх, но после веднага трябваше да се хване здраво за масата, за да се задържи на крака — толкова силна се оказа отварата. Лицето му се сгърчи, едри капки пот оросиха челото му, а тялото му конвулсивно потръпна, когато съзнанието му се върна назад във времето.

Риджис и Уолфгар също се приближиха. Младият варварин хвана приятеля си за раменете и внимателно го сложи да седне.

Очите на джуджето бяха широко отворени, ала той не виждаше нищо от онова, което ставаше в стаята около него. Потта шуртеше по лицето му, тялото му трепереше все по-силно.

— Бруенор! — меко го повика Дризт, уплашен дали бе постъпил правилно, когато предложи на приятеля си възможност, на която джуджето не би могло да откаже.

— Не, татко! — изпищя Бруенор. — Не тук, не в мрака! Да вървим! Какво ще правя без теб?

— Бруенор! — повтори Дризт по-настоятелно.

— Той не е тук — обади се Старата нощ, който добре познаваше действието на отварата.